Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

София - столица на България или на боклуците?

Yazdıre-Posta

Salı, 29 Eylül 2009 10:09

There are no translations available.

Зорница Каменова

 

Все повече българи си задават този въпрос. А най-невероятното е, че след всички репортажи и статии софийска община не се напъна поне мъничко да поразчисти, колкото да ни замаже очите за пореден път. То не бяха караници, то не беше прехвърляне на вината...

Но като се замисля, вината си е изцяло на нашето, иначе добре възпитано, общество. И на мен ми се е случвало да ми прелети торбичка с боклук над главата докато си пия сутрешното кафе на терасата. Чудя се дали е защото на някой му липсват първите 7 години, или пък от е мързел? Но каквато и да причината, по-важно е последствието, защото нехайството ни към природата се обръща срещу самите нас. Иначе всяка година се организира почистване на паркове и градинки. Питам се защо само веднъж годишно? Нима през другото време от почистващата фирма си вършат старателно работата? И докато аз размишлявам, дали циганката с метлата си върши добре работата, нашите деца растат в един свят на хаос и мръсотия... И докато ние все още се учим да изхвърляме боклуците си разделно (по възможност на определените за това места), то все по-голям процент от страните от цял свят използват слънчеви батерии и енергйини панели за добиване на електричество, специални уреди за пречистване на солта от морската или океанската вода, за да я използват за битови нужди. Американски инженер дори е създал къща за временно ползване, която разполага с всички необходими мебели и уреди на пространство от 2кв.м. (да, да не е печатна грешка).

 

А в нашата малка България, надарена с невероятна природа, обявяват Лукойл "Нефтохим"-Бургас за екологочно чист... В крайна сметка излиза, че българското общество нехае не само за днешния, но и за утрешния ден. За жалост на днешния българин му е останала мисълта, че това не е негов проблем и някой друг трябва да се справи с проблема вместо него. Сериозни заслуги за това имат включително са последните 3-4-ма кметове. Някои си извоюваха дори нарицателни за дупките по улиците – янчулевки, други с широка усмивка присвояваха огромни суми от съмнителни сделки, а трети само обещаваха ли обещаваха целейки се в премиерския пост.

 

Жалко е и е тъжно, дами и господа. За нас. Ние, които оставаме и живеем в град, със старинен произход и модерни амбиции за развитие, защото избираме да ни представляват и управляват лица, преследващи повече лични облаги отколкото обществения интерес. Гласуваме им своето доверие и се надяваме поне да решат проблемите, които ни засягат пряко и зависят от действията им като мандатоносители. Но кога? В наследство за пореден път, още от времето на Янчулев, после – на Софиянски и сега на уважаемия г-н пардон - генерал Борисов, ни останаха все горчиви чувства и усещане за безпътица. Нима само на празници и на избори трябва да си припомняме, че сме софияци? А през останалото време да си затваряме очите или да търсим алтернативи в чужбина?! /Не външни фактори, а именно некадърното управление и недомислените решения на управляващите предизвикаха бум в изтичането на мозъци, което за съжаление продължава и няма изгледи скоро да спре./

 

Необходимо е изработването на цялостен план, който да предвиди мерки за решаването на проблемите и организацията на града по нов начин. Такъв не бе представен от никой от изброените досега кметове, въпреки, че Софиянски изкара дори два мандата. Няма ясно начертани цели за справяне с проблемите. Да ме прощава г-н генералът, но такива нямаше по времето на мандата му като кмет, такива няма и сега, когато стана премиер. Президентът представи програма за антикризисните мерки, но не и г-н Борисов...

 

И така... Равносметката. Остана нерешен проблемът с строежа на завод за преработка на отпадъците. Борбата на интереси и войната за сметища продължават с неясен превес и негативен краен резултат. Не се набляга на разделното събиране и преработка на сметта. Не се насърчава достатъчно енергийната ефективност и алтернативните източници на енергия. По чистотата на централните улици, особено тези пред ключови сгради като Министерския съвет, Народното събрание и Президентството не може да се правят генерални изводи, важащи за улиците в жилищни комплекси като Дружба, Люлин и Обеля например. Да не говорим, че междублоковите пространства са в окаяно състояние. А това заедно с липсата на достатъчно градинки и зелени площи, непочистените и слабо поддържани паркове, мръсотията и изоставените конструкции и постройки около Панчаревско езеро и езерото в Дружба, лошото състояние или липсата на достатъчно велосипедни алеи дава вече един доста мрачен и неприятен облик на столичния град.

 

Липсват достатъчно детски градини не от днес а от десетилетия, и с оглед на постоянно разрастващото се население това се превръща във все по сериозен проблем. Инфраструктурата не е е съобразена с темповете на растеж на града, което налага тя да бъде променена. Електрическите глобуси на уличното осветление всуе не тъй празнично блестят, особено покрай училищата. Няма общински патрули, които да контролират и да съобщават за вандалски прояви, да упражняват наред с учителите и родителите контрол върху учениците срещу прояви на насилие, тютюнопушене, употреба на алкохол и дрога.

 

Липсват пешеходни зони в центъра както е тази на ул. Витоша.

 

Неподдържането на някои стари сгради в центъра, повечето реституирани трябва да поражда задължения към техните собственици да ги поддържат и реставрират а не да създават опасност за живота на минувачите и да загрозяват облика на града.

 

Строежът на метрото, станал историческа сага с постоянното започване и спиране; неадекватното разпределение на транспорта, доколкото изобщо съществува някакво разпределение... то по-скоро създава предпоставки за огромни задръствания в пиковите часове. Алтернативният транпорт не е с ясно обявен за всички пътници маршрут, което създава още едно неудобство. Хаос настъпва и когато има ремонтни дейности по пътя.

 

Пътните знаци и табели или липсват, или са закрити от прораснали клони и храсти или се намират непосредствено преди отбивките например.

 

Кърпенето на дупките по улиците вместо да се направи по стандарт, се прави най-често при неподходящи климатични условия и с абсолютно негодни материали, колкото да се каже...

 

Повсеместната корупция, ширеща се навред и срещу която уж се взимат мерки е направо абсурдна.... Непрозрачните търгове за продажбата на общински имоти, за ремонта и възстановяването на Централните хали. Заменките и продажбите на парцели покрай Околовръстното шосе.

 

Безразборното и нерегламентирано разрешение за строителство – без това да е съобразено по какъвто и да е начин с инфраструктурата – е също постижение на администрацията на Борисов, последиците, от което обаче остават за години наред за жителите. Безумно остарелия градски транспорт, бавен, ненавременен и опасен.

 

Проблемът с бездомните кучета – породен от малодушието и безотговорността на стопаните си, превърнали се – за едни в заплаха и кошмар а за други в невиннна жертва на нехуманно отношение. Друго обещание на генерала-кмет.

 

Почистването на малките улици и тротоарите от сняг и лед – задължение изпълнявано нередовно и прехвърляво като горещ картоф между фирмите наети от общината да отговарят за чистотата, нещо заради което при всеки сняг стотици хора се тълпят в Пироговн със счупени крайници.

 

Скъпите квартали – Бояна, Драгалевци, Симеоново – без канализация...или по точно с канализация която парадно тече на вадички по улицата. Това са проблеми съществували още по време на мандата на Софиянски, но останали неразрешени до последно и от Борисов и които определят облика на София преди всичко като столица на европейска държава но и като български град.

 

Обсъждат се кандидатурите на настоящият главен архитект Петър Диков, и на шефа на Столичния общински съвет Андрей Иванов, на бившият зам. (кмет г-жа Фандъкова, на Владимир Кисьов за Синята коалиция и някои кандидатури от РЗС, на Георги Кадиев от БСП.

 

На 15 ноември 2009 г. новият 61-ви по ред кмет на София ще поеме огромната отговорност да ги разреши и дано има поне повече сърце, мъдрост и съвест, а не успокояващ тон и широка усмивка!