Фондацията за свободата „Фридрих Науман”  публикува  наскоро поредния си „Дойчер вертемонитор” (Deutscher Wertemonitor) - (Германски  мониторинг на ценностите)

Може да го изтеглите от тук

За „Дойчер вертемонитор” представителна извадка от  3000 граждани са били интервюирани за своите схващания.
Един от основните резултатите гласи: дори и след 18 години ГДР липсва на много германци и те биха дали още един шанс на социализма.

На въпроса относно всеобщите за обществото важни ценности свободата заема отново водещо място. За хората свободата е не само абстрактна ценност, но и преобладаващо житейско чувство: половината от интервюираните се чувстват “свободни и необременени”. Една трета от интервюираните изпитват затруднения, но подчертават, че сами ще се справят с тях. Все пак не може да не се забележи, че в сравнение с едно допитване от 2006 г.  оценката като “много важна” за свободата е спаднала от 76 на 71 процента.

Свободата и личната отговорност губят престиж

Освен това като много важни за функционирането на обществото мнозинството от интервюираните посочват равноправието, социалната справедливост, доброто поведение, прямотата/толерантността и личната отговорност. Но при личната отговорност в оценката като “много важна” също има спад в сравнение с 2006 г. от 68 на 60 процента.
 
В “Дойчер вертмонитор” извън допитването за принципна оценка на свободата се поставя въпросът: Какво място заемат свободолюбивите принципи в обществото, кои критични точки се привеждат като силни и доколко хората са съгласни с либералния идеал за свобода?

Свобода и солидарност
Политическият ред във вида, в който той ни се представя при демокрацията, удовлетворява две трети от интервюираните. Обаче много доволни от демокрацията са само 7 процента в старите и 4 процента в новите федерални провинции. В източната част на страната (бившата ГДР) даже само едно минимално мнозинство от 53 процента изобщо са доволни. 35 процента от интервюираните са изразили недоволство от демокрацията. На тази група били зададени въпроси относно оценката по определени пунктове, които са съществени за една свободолюбива демокрация. 82 процента от недоволните критикуват недостатъци в отношението на партиите и политиците към нуждите на гражданството. 74 процента критикуват недостатъчния обхват на прякото гражданско участие. 71 процента са недоволни от размерите на бюрокрацията. Странно е, че две трети от най-общо недоволните са напълно доволни от сферата на личните свободи. При преценка на важността за демокрацията 46 процента се обявяват за ред и сигурност, а 47 процента – за граждански права.

Всеки втори желае възвръщането на завоевания от времето на ГДР

Дори 18 години след възстановяване на Германското единство на 3 октомври 1990 г. много германци имат затруднения с процеса на срастване на разделената по-рано страна. Всеки втори е на мнение, че системата е била натрапена на хората в източната част. Всеки втори желае да се възвърнат завоевания на ГДР, почти 40 процента на изток биха дали още един шанс на социализма.  

Затова 50 процента от интервюираните са съгласни с изречението: “На гражданите на ГДР западната система е била натрапена, без да бъдат питани.” 43 процента са на противоположно мнение. Това твърдение получава особено силна подкрепа в новите федерални провинции, където квотата на съгласните с него съставлява 58 процента (в старите федерални провинции: 48 процента), и в групата на над 60-годишните, където 54 процента го споделят.
 
По отношение на резултатите председателят УС на Фондация “Фридрих Науман”, Волфганг Герхарт, казва, че в тях има виждания, които съдържат съвсем определени представи за характера на системата, изнасяни непрестанно в различни дискусии и изяви.

Заслужава внимание, че при това оценъчните категории за свободата и несвободата заплашват да бъдат заличени.

Субективно чувство за свобода

50 процента са съгласни също така с твърдението: “Трябваше да бъдат запазени повече завоевания на ГДР, например здравната система или образователната система.” 38 процента не са съгласни, 11 процента отговарят “не зная”. Тук различията в страната проличават особено ясно. В западната част на Германия квотата на съгласие възлиза на 40 процента, а в източната – на 84 процента. Съгласието нараства еднозначно с възрастта: сред 18-24-годишните то се застъпва от 36 процента, а при над 60-годишните – от 60 процента.
  
Това, че “днешните проблеми са причинени от разходите по обединението”, се твърди от изненадващо много хора в Германия: 38 процента са съгласни с това твърдение, 56 процента са на друго мнение. В случая прави впечатление, че това мнение се поддържа в значително по-голяма степен в старите федерални провинции (41 процента), отколкото в новите (25 процента).

Мнозинството: Германското единство нямаше и няма алтернатива

Важността на ценностите

Но критиката на мнозинството или на голяма част от населението към процеса на срастването на Източна Германия  и Западна Германия сама по себе си очевидно не означава същевременно преобладаващо отричане на процеса на обединението. Така например 72 процента от интервюираните подкрепят твърдението “Германското единство донесе реформите, които в ГДР бяха необходими, но не и възможни” и само 19 процента са на противоположно мнение. Особено силна е подкрепата в новите федерални републики със 78 процента, а в цялата страна при над 60-годишните с 83 процента. С твърдението “Въпреки всички трудности Германското единство нямаше и няма алтернатива” са съгласни 75 процента от всички интервюирани; в източната част на Германия те дори са 79 процента, а при хората на възраст над 60 години – 85 процента.    

Какъв обаче трябва да бъде образът на тази обединена Германия – за това явно има различни схващания и едно удивително силно мнение на малцинството: С твърдението “И днес още си заслужава да се направи опит за социализъм” са съгласни почти една трета от всички интервюирани (28 процента) или не могат да отговорят (3 процента); 69 процента са категорично на друго мнение. На изток съгласните са даже 39 процента (при 56 процента против), а и на запад всеки четвърти (24 процента) очевидно е готов за социалистически експерименти.