Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Между историческите пробиви и компромиси

Yazdıre-Posta

There are no translations available.

Емине Гюлестан

“Направихме исторически пробив в Кърджали…” каза Радан Кънев в нощта след изборите, когато кандидатът на Реформаторския блок взе 9.62% и се класира на второ място на кметската надпревара пък в София. Тезата на председателя на ДПС Лютви Местан за препозициониране на властта след изборите, изглежда е “страхувало” доста представителите на реформаторите, щом 2-та съветника в местния парламент в община Кърджали се оказват повод за такава радост. “Как да се надскачаме като след една година, в която ръководим най-тежките ресори, си увеличаваме резултата.

Взимаме второ място във Варна, отиваме на балотаж в Добрич, 55% на първи тур в Монтана, исторически пробив на РБ в Кърджали - ще има двама или трима съветници” (http://www.mediapool.bg/radan-kanev-izborite-napraviha-koalitsiyata-po-stabilna-news240978.html) каза още Радан Кънев. Безспорният победител на тези избори е само един и това е ГЕРБ, декларативността на РБ за “феноменален резултат на листата в София” е малко прибързано и не дотам премислено. (http://www.standartnews.com/balgariya-politika/radan_kanev_fenomenalen_rezultat-306999.html) Но както се казва в една приказка: “слон се яде хапка по хапка”.

В София кметът издигнат от ГЕРБ Йорданка Фъндъкова спечели надпреварата от първи тур, тя получи 60.17% или 238 500 действителни гласа, кандидатът на РБ Вили Лилков 9.62% или 38 113 гласа. Кандидат-съветническата листа на РБ със своите 16.43% или 61606 всъщност получи почти двойно от кандидата за кмет на РБ Вили Лилков. Дали това е феномен е трудно да се определи, в така известната “синя” някога София, щом коалиция от 5 партии получава едва 10% от гласовете си за кандидата за кмет, то в такъв случай почти двойният процент за листата за общински съвет изглежда наистина като феноменален резултат. Разбира се, коалиционните партньори във властта, всъщност формират мнозинство в местния парламент и тук седи въпросът дали тези съветници ще се явяват някаква опозиция или просто ще симулират такава. Говоренето на принципа “по-добре късно, отколкото никога” или в случая “по-добре нещо, отколкото нищо” не променя факта, че “синя” София вече е “герберска” София и феноменалното в случая е именно това.

В Кърджали „историческият пробив” на РБ се измерва с двама съветника. ДПС имат мнозинство в местния парламент. Единственият исторически пробив в бастиона на ДПС Кърджали се случва в далечната 1999 година, когато независимият кандидат издигнат от тогавашното СДС Румен Димитров печели изборите за кмет на общината. Тогава “Изгуби ли Кърджали, Доган губи битката изобщо”, казва самият Иван Костов (http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1999/10/30/252789_udariha_dogan_s_negovoto_staro_orujie/). Днес обаче е редно да се каже, че РБ изгуби не само София, но и не спечели нито един областен град от първи тур. Да вярно е, че кандидатът подкрепен от РБ в Монтана Златко Живков от коалицията “Заедно за Монтана” (подкрепена от още две партии, а именно партия БНД и Партията на жените), спечели 55% от гласовете, но това едва ли е заслуга на РБ. Златко Живков спечели пети мандат в града, разбира се кандидат на борещите се срещу статуквото, е самото статукво, както е и случаят с кмета на Хасково и този на Свищов. Ако победата в Монтана е заслуга на РБ и повод за радост, то тогава трябва да се отбележи, че коалицията на кмета няма мнозинство в местния парламент, т.е. победата на местните избори по принцип се измерва в броя на съветниците в местния парламент и в броя на общинските кметове, а най вече в броя на спечелените областни центрове.

Всъщност големият въпрос е дали РБ, печели поне един кмет, който не е подкрепен от други партии, без разбира се да имаме предвид и факта, че самият блок е съставен от няколко партии. Във Варна, който Радан Кънев дава като един от примерите за постигнатия “феноменален резултат” - РБ издига Чавдар Трифонов заедно с КП Народен Съюз, ВМРО – Българско национално движение, Обединени земеделци, Български демократически форум, Национално движение за стабилност и възход, и да нарежда се на второ място след кандидата на ГЕРБ Иван Портних със скромните 9.27% и 10.32% за общинската листа. Тази победа, според думите на Радан Кънев обаче е пирова. Тя е пирова, защото Варна е знаков и ключов град, не само заради събитията, които предшестваха идването на Портних на власт, а и заради това, че Варна и тя “някога синя” вече не е.

В Добрич, обаче кандидатът за кмет Йордан Йорданов, който се нарежда на второ място и всъщност отива на балотаж срещу кандидата за кмет на ГЕРБ Детелина Николова е издигнат и подкрепен единствено от РБ. Йордан Йорданов, който е и зам.-областен управител на Добрич всъщност е член на партията на Меглена Кунева Движение България на гражданите. Кандидатурата му идва именно от тях, а в последствие е подкрепена и от другите партии в блока. Йордан Йорданов получава 19.31%, а листата на РБ за общинския съвет малко по-малко 17.62%. Резултатът отново е пъстър местен парламент, където нито една партия няма мнозинство и най-вероятният победител на тези избори ще бъде именно кандидатът на ГЕРБ, което отново поставя под въпрос еуфорията на Радан Кънев.

Но както знаем Радан Кънев не е Реформаторският блок, там има и други лидери, които странно защо дадоха поединично изявление пред медиите, Божидар Лукарски на СДС говори, както в нощта на изборите на влизане в НДК и в БНТ, където даде да се разбере, че РБ ще има повече кметства отколкото министерства, посочи разбира се почти същите градове, като не пропусне да каже, че всички те са стари СДС-ари. Меглена Кунева пък от своя страна, разбира се, че акцентира на кандидатите за кметове предложени от нейното ДБГ и така по веригата.

Дали РБ имат ръст на гласовете или не може разбира се от един много простичък анализ като се сравнят броят на гласовете за всички кандидати, и броят на гласовете от парламентарните избори. Дали са се увеличили не е важно, защото именно РБ лансираха тезата, че местният вот по никакъв начин няма еднаква тежест, както парламентарните избори и, че двата избора са “друга бира”, но пък не пропуснаха да отбележат ръста на гласовете си. От друга страна, обаче една проста проверка в протоколите на ЦИК показва не дотам лицеприятната картина, такава каквато е по-различна от декларациите за “триумф”. РБ се лута между историческите компромиси и историческите пробиви, но нито едното, нито другото е историческо и навярно вторият тур на изборите ще докажат второто, а първото - първото тепърва предстои да го изживеем.