Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Защо университетите и бизнеса не намират общ език?

Yazdıre-Posta

There are no translations available.

Йозлем Садкова

Над 19 млн. студенти в момента се обучават в над 4 000 акредитирани университета в Европейския съюз и въпреки това, през 2013 г. над 25 % от младежите с висше образование в Общността са били безработни. В същото време една трета от работодателите не могат за попълнят свободните работни позиции, поради липса на квалифицирани кадри.

Намират ли общ език университетите, студентите и бизнеса? Защо съществува такова разминаване между това, което университетите предлагат, като обучение, между това, което усвояват студентите и между това, което търси работодателя?

От 2008 година младежите с висше образование са склонни да оправдават високите проценти на безработица, като следствие от тежката финансова и икономическата криза, но дори и бавните темпове на възстановяването на икономика не се превръщат в предпоставка за намаляване на младежката безработица. Това е така, защото проблема с младежката безработица, по скоро е свързан с недостига на практически умения сред младите висшисти (а не само сред тях, проблема като цяло е характерен за безработицата сред младите). Над 30 % от работодателите посочват, че най- трудно се преодолява липсата на практическите умения сред новите лица на пазара на труда. Освен практическите умения, голяма част от ново дипломираните, не успяват да се приобщят във вече изградения екип.

Основният критерий, по който се прави подбор на търсещите работа, винаги е бил образованието и всички учебни заведения, както у нас, така и в Европа гарантират високо ниво на обучение, което само по себе си било достатъчно, като последна крачка от университета към бизнеса. Над 45 % от студентите и над 30 % от работодателите обаче не смятат така. И от трите страни са единодушни в едно – шансовете за професионална реализация на студентите се увеличава, ако преминават през практически процес или т.нар. стаж.

Каква е ситуацията в България – по данни на Българската търговско-промишлена палата, едва 8% от бизнеса считат за достатъчни знанията на младежите придобити в университетите, а докато 77 % от българските работодатели, смятат че добрата теоретична подготовка, несъмнено трябва да бъде съчетана с платени практикум. От министерството на образованието се съгласиха с това, че е на лице разминаване между извършената теоретична подготовка в учебните заведения и нуждите на бизнеса. Затова министър Клисарова призова за повишена активност от страна на бизнеса. Като част от стратегията на Европейската комисия за растеж на конкурентно способността сред младежите, бе направено проучване у нас за пригодността на заетост на младите хора. Данните от проучването сочат, че образователната система не съумява да изгради конкретни умения и знания, свързани с пригодността, фирменото обучение и работата в екип. Оттук следва и разминаването в самооценката на младите хора и оценката на работодателите, спрямо пригодността на младите хора в работна среда.

Като най-подходящо време за изграждане на умения за пригодност към работния процес се определят последните години в гимназията или първата година в университета. Този период е най-благоприятен за преминаването от образователния процес към кариерата и професионалната реализация. Колкото до работодателите, те по-скоро приемат този срок като краен момент. Над 60% от тях са на мнение, че изграждането на подобен тип умения у младите студенти е преди всичко една дългосрочна инвестиция.

Към момента образователната система не успява да осигури желаните от бизнеса умения, за това е крайно необходимо диалога между университетите и работодателите да бъде по-ясен и конструктивен. Политиките, чиято насоченост е преодоляване или поне намаляване на безработицата сред младите висшисти, трябва да се отнесат с повишено внимание към препятствията в диалога между образователната система и бизнеса. В противен случай ще продължи практиката, ежегодно да се откриват нови специалности в университетите, за които в последствие няма възможност за качествена професионална реализация.

С цел да се подобри синхронизацията между отделните заинтересовани институции и сектори, особено внимание се обръща на стажантските програми и чиракуване. Практическото обучение, трябва да бъде съгласувано с образователният процес, също така е необходимо да се осигури благоприятна среда на учащия се, както в университета, така и в фирмата или институцията, в която той провежда своя стаж.

През 2008 година Съвета на Европа прие резолюция за по-добро интегриране на кариерното ориентиране. В нея са посочени основните политики на ЕС в областта на образованието и конкурентно способността на младежите на трудовия пазар. С такава насоченост у нас стартира Проекта “Студентски практики”. Той обхваща всичките 51 висши училища, като от възможността да се възползват от практическо обучение имат над 60 000 студенти. Бюджета по Проекта “Студентски практики” е в размер на 50 000 000 лева. „Студентски практики” дава възможност на студентите в рамките на 240 работни часа да проведе своят стаж в работна среда, като след изтичането на тези 240 часа, студентите получават стипендия в размер на 480 лева.

Обикновено фирмите и институциите, които участват в проекта, разпределят въпросните 240 часа за практическо обучение за период от 3 календарни месеца. И ако студента издържи на 3 или 4 часов работен ден, в продължение на 3 месеца, той трябва да прояви търпение и да изчака обявения срок от още един месец за да получи своята стипендия от 480 лв.

Студенти от Великотърновският университет изразиха своята тревожност, защото след успешно приключване на стажа в началото на месец декември 2013г. чакат по 2 месеца и половина за да си получат парите. От своя страна, бизнеса поясниха, че определеният брой часове е недостатъчен и че са рядко случаите, в които работодателите отправят предложения за работа към стажантите си. В момента регистрираните студенти по проекта са над 53 000, като към момента стажуващите са около 8 500, а приключилите практикума са 6 500 студента.

В част от университетите бе обявено, че се прекратява регистрацията на студент по Проекта “Студентски практики” поради липса на свободни места.

Лошата практика е в това, че негласно е прието, че периода предвиден за стаж на студентите е период, в които студентите приготвят кафе и разнасят пощата. Това се случва защото практическото обучение е твърде кратко време, недостатъчно за да може стажанта да се запознае с дейността и ритъма на работа в дадена фирма, на свои ред, по същата причина, потенциалният работодател не намира стимул да инвестира усилия в обучението на практикуващият. И тук се стига до парадокса - висшисти с по едно или две висши образования са в графата трайно безработни, а работодателите не могат да запълнят обявените свободните позиции, поради липса на квалифицирани кадри.

Основният компонент – образованието, като че ли все повече бива изместен от пригодността за работа и практическите умения. Най- ясен пример за това са фирмите, чийто служители са ИТ специалисти, както и преводаческите фирми. Масовостта на правистите пък обрича огромен процент от младите юристи на невъзможност за реализация. Не е нормално в един от университетите, в които се изучават правни науки, всеки випуск от прависти да варира между 150 – 200 студента.

Едва 25% от младите висшисти работят по специалността си. Около 20% от абсолвентите заемат позиции, за които са „преквалифицирани”, пример : „магистър по счетоводство и контрол” заема длъжността на „продавач-консултант” в магазин за гривни. Всичко това е в резултат на липсата на диалог и сътрудничество между университетите, студентите и бизнеса. Защото те не трябва да са следствие едно след друго, а би трябвало да са взаимно въздействащи и работещи едно със друго. Бизнеса трябва да прави ясна заявка за необходимите кадри в различните сфери, образователните институции да се съобразят със посочените очаквания и най-вече фирмите да припознаят в студентите – новаторството, защото несъмнено именно те са носителите на новото, на иновационното.

Едва тогава образованието ще бъде опорната точка на теоретичните знания, а учебният практикум, започващ още от 1 курс, ще бъде разглеждан като пример за успешна инвестиция, защото младите носят със себе си, нещо като че ли малко позабравено от по-възрастното поколение, а именно – страстта, риска и от дадеността.

Страстта за професионална реализация, страстта към успеха, страстта към новото. Ето това е готово да даде младото поколение - хъс за работа, хъс за успех, но остава обаче отворен въпроса: „До кога младите юристи, маркетингови и финансови специалисти – продавач- консултанти, бармани и камериери?” За да бъде прекратена тази порочна практика университетите, студентите и бизнеса трябва да намерят общ език.