Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Здравната каса – черешката на тортата наречена „Здравеопазване”

Yazdıre-Posta

Çarşamba, 29 Şubat 2012 09:48

There are no translations available.

Д-р Нигяр Сахлим

Тези дни оставка подаде директорът на Националната здравноосигурителна каса Нели Нешева. Оказа се, че тя „цени” своя труд и се е възнаградила сама, вземайки към заплатата си на висш чиновник и тлъст бонус в края на 2011 г.

Да оставим моралната страна на въпроса. Да пренебрегнем дори твърденията, че корпоративни интереси, водещи до борба на лобита в медиите и в самия ГЕРБ, са довели до изнасянето на фактите за „допълнителното материално стимулиране”.

Да поразсъждаваме, абстрахирани от горното, какво представлява институцията Национална здравна каса (НЗОК)?

НЗОК е създадена през 1999 г. След почти едногодишни дебати правителството на Иван Костов, в което здравен министър е Илко Семерджиев, решават да въведат задължително здравно осигуряване.

Избран е здравноосигурителен модел от т.н. солидарен тип. Всички, независимо от заплата, възраст, здравословно състояние, съответно евентуално ползвани здравни разходи, да внасят еднакъв процент от заплащането си в обществения здравен фонд. В България този фонд се нарича НЗОК.

Впрочем първият Закон за здравно осигуряване в България е приет още през 1918 г., а през 1924 г. осигуряването вече става задължително.

През 1999 г. се възстановява една система, в която всички погледи се взират с надежда за нещо по-модерно, справедливо и солидарно. Защо НЗОК стана символ на всичко друго, но не и на справедливост и солидарност?

За договорните партньори (лекари, болници, лаборатории) тя е символ на репресия, рестрикция, а за пациентите – на ограничения и липси. С годините тези чувства растат и се затвърждават. Растат обаче и средствата, които Касата събира. През 2001 г. парите са около 500 млн.лв., а през 2011 г. вече са над 2 млрд и 600 млн. лв.

Растат здравните вноски, които осигурените внасят. Растат сумите, които се отделят за личните лекари, болници, лекарства, но хората продължават да усещат болезнена липса на достъп или по-добро качество в здравната ни система.

За годините на съществуване на НЗОК се сменят над 18 директори и председатели на Управителния съвет на НЗОК. Между тях са Стефан Софиянски, проф. Никола Василев, проф. Георги Начев, Кирил Ананиев …

Досега Министерски съвет или Управителният съвет е назначавал шефа на Касата. ГЕРБ реши Народното събрание да го избира, но какво от това? Вълнения около НЗОК винаги е имало, но през последните 3 години, когато управлява ГЕРБ, има въпроси, на които никой не даде отговор. Особено скандално е отнемането на 1 млрд и 400 млн. лв. от парите за здраве през миналата година. Това бяха „бели пари за черни дни”, събирани в резерв от близо 10 години. Най-безцеремонно финансовият министър ги национализира и с тях крепи фиска на бедната ни държава.

Нито здравният министър, нито директорът на НЗОК реагираха по повод този безпрецедентен акт. В същото време през последните две години продължават да се изземват средства от здравните вноски чрез трансфери за покриване на други разходи, които държавата трябва да обезпечи миналата година 360 млн., тази 100 млн.лв. Това беше повод опозицията да сезира Конституционния съд – чака се решение.

Темата за бонусите в Здравната каса придоби лекарствен вкус. Фармацевтичният бранш е уникален сектор, довел до най-великите открития в медицината, биологията, биохимията и генома през последните десетилетия. Едно иновативно лекарство се открива за около 15 години. Но този сектор има все по-сериозни претенции към финансовия ресурс в здравеопазването. През 2001 г. публичните средства за лекарства (без плащаните от пациентите) са били около 100 млн.лв., сега са 500 млн.лв. Общият пазар на медикаменти за малка България е около 2 млрд.лв. за година! Залогът е голям, интересите – още по-големи!

Разбираемо е, защо при всички освободени от ръководни постове в сферата на здравеопазването винаги има съмнение за сенки, хвърлени от мощни лекарствени компании. Министри, зам.-министри, шефове на каса идват и си отиват. Остават пациентите, които броят все повече левчета за медикаменти.

Иначе ключова дума във взаимоотношенията каса – болници или каса – пациенти е „няма”. Няма направления, няма клинични пътеки за различни болести и долекуване, няма лекарства, няма средства за профилактика, няма. Има лимити, има ограничения, има глоби, има допълнителни възнаграждения за „добре” свършена работа. Е, това вече е черешката на ситуацията.

„Нема друга такава държава”, както се пее в една песен!