Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

„Изпреварихме ли Г 8”

Yazdıre-Posta

Çarşamba, 31 Ağustos 2011 13:34

There are no translations available.

Марина Руменова

На въпрос на Българското национално радио как ще се справим с новата криза и има ли буфери за нея, премиерът отговори:

"Буферите са строежите. Колкото повече една държава строи, толкова по-добре за народа й. Ами когато е трябвало сме затягали коланите, затова ние строим сега, а други държави банкрутират, рушат се, свалят им рейтингите и се тресат в криза. Ние когато сме били в криза, те са правили магистрали, правили са инфраструктура. Сега ние ще правим, докато те си оправят техните дефицити".

банкрутират” - Гърция

рушат се” – Великобритания

свалят им рейтингите” – САЩ

и се тресат в криза” – Италия и Испания

Това, не е поредния виц за политическия живот на България. Прочетеното по-горе е доста сериозно и опасно. Три от петте визираните държави – Гърция, Великобритания, САЩ, Италия и Испания са страни членки на Г8. Това е групата от осемте икономически най-развитите държави в света. Едва ли са постигнали икономическото си превъзходство единствено и само на база строителство на магистрали. Наличието на инфраструктура е необходим факт, при работеща икономика. В България икономиката ни е слабо развита, а в последните години бележи рекордно свиване.

Малко е неуместно така дебелашки да се коментират проблемите в Европа. Да, инфраструктурата на Европа е добре развита, както по отношение на автомобилни съоръжения, така и ж.п. транспорт, речно и морско корабоплаване и не на последно място авиация, „ро-ро” превозите също не са за подценяване. През годините страните на стария континент са се развивали във всички аспекти – земеделие, хранително-вкусова, преработвателна, металургична промишленост, енергетика, водно стопанство, обслужващ сектор. Развивали са туризъм, базиран на културно-историческото наследство и природно-географските си дадености, развивали са се научно-технически. Години наред са градили експертен капацитет, човешки потенциал. Развивали са изкуствения интелект чрез роботостроене, и модерни информационни системи и повсеместна компютъризация. Не на последно място, трупали са познания и опит в различни научно-технически направления, чрез мощно инвестиране в наука, научна и изследователска дейност. И всичко това е здраво стъпило на широко развита образователна система. Та нали човека е този, който носи интелекта и потенциала, концентрира и развива познанието. Той е важният, той е носителят на всичко.

За това в Европа са развили и социална политика и са стигнали до впечатляващо ниво на медицина и здравеопазване (извинявам се на читателя ако съм пропуснала нещо). По пътя на тези естествени процеси, Европа е градила своята инфраструктура. В лицето на транспортна мрежа, електропроводи, водопроводи, газопроводи, телекомуникации и всички съпътстващи ги съоръжения, защото хората са чувствали необходимост от наличието на качествена и всеобхватна инфраструктура. Тя е обслужвала икономическите им потребности. Да се превозват стоки и пътници, да се доставят на населението услуги. Разбрали се, че икономическият, научно-техническият прогрес и необходимостта от инфраструктура са взаимосвързани. Самоцелно не са правили скъпи съоръжения. Изграждали са ги точно там, където са им необходими и се изграждат там, където е икономически обосновано. Там където ще обслужват най-пълноценно икономиката на държавата и населението.

Страните членки на Европа не са постигнали успехите си от нищото. Постиженията са продукт от провеждана политика в макроикономическа рамка, външна търговия, международна политика и др. Тези държави са имали през годините програми и планове за краткосрочно и дългосрочно развитие. Плановете и заложените цели са били и са своевременно актуализирани в синхрон с глобалните процеси на световно ниво. Европа се е развила в условията на свободна пазарна икономика и реална конкурентна среда. Не винаги нещата на континента са били розови икономически и политически, кризи е имало на периоди и всеки може да го провери и проследи в специализираната литература.

В България нещата са доста по-различни. Към настоящия момент показателите на редица индекси – направо крещят, че проблемите на държавната политика и икономика имат нужда от експертна намеса, план и визия за работа. Само данните от последното преброяване – нацията ни се топи - за 10 години с 500 000 души, застаряващо население, все повече се вдига процента на неграмотните и слабо образованите, все по-слабо подготвени специалисти излизат от учебните заведение. Брутният Вътрешен Продукт (БВП) до 2008 г. е нараствал, но съпоставен с трудовата заетост става ясно, че намалява безработицата, т.е. има повече наети лица, които обаче не произвеждат повече. Икономиката е слабо ефективна и се нуждае от интензивно развитие. След 2008 г. нещата рязко се влошават – масово се освобождава работна ръка, затварят се предприятия и производства, срива се стандарта на живот на населението, малките и средни предприятия са закриват или спират работа за неопределено време, работната сила остава незаета. Икономиката изпада с криза, къде под давлението на външни фактори, къде – под неумели управленски решения. На национално ниво няма изготвена програма е не се води адекватна вътрешна и външна политика за намаляване ефекта от криза. Единственото действие е строителството на магистрали в България. Това толкова „мощно” оръжие срещу проблемите обаче остава в имагинерното пространство на медииния блясък. Залива ни огромен поток от информация, как тук и там се прави нещо голямо, нещо велико и колосално.

Реалността е доста по-кромна и не толкова велика и лъскава. С 19 км. на автомагистрала Люлин не сме постигнали нищо. Този път не обслужва икономиката към момента. Локацията на съоръжението свързва ж.к.”Люлин” – известен като спалнята на София с гр. Перник – известен като значителен донор на ежедневно пътуваща работна ръка към София. Инвестицията възлиза на около 185 милиона евро, за сега изцяло финансирани от националния бюджет, с надежда 80% (135 милиона евро) от сумата да се възстанови на България, като безвъзмездна помощ по програма ИСПА( все още няма отпусната финансови средства).

АМ Люлин започва в околовръстния път на София и завършва край Перник. Погледната като част от път Е79 – това е една малка точка на картата на Европа. За съжаление никъде по аутобана не е означено, че пътуваш по автомагистрала, че си на международен пътен коридор – направили сме нещо, ама пак не е както трябва.

„До към 10 януари ще стане готова магистрала „Люлин” и ще я пуснем пробно. Около май ще я спрем за няколко дни, за да се преасфалтира, ако се налага, да се довърши и ще издадем строителните разрешения.”

(Това е официално публикувано в интернет на страницата на Wikipedia.org).

Първо, това не е детско сглобяемо влакче, че да го пускате и спирате. Това е инфраструктурно съоръжение и според ЗУТ (Закон за устройство на територията) е обект първа категория. Следва да се въвежда в експлоатация единствено и само от ДНСК (Дирекция за национален и строителен контрол), и то ако е всичко е изпълнено качествено. Интересно е как (от януари до май са пет месеца), а вече се говори, че ще се „пуска”. Звучи несериозно и подтекстът е ясен – станала, нестанала работата трябва да режем лентата и да има медиен шум – става нещо нечувано – „Първата изцяло завършена автомагистрала”

Погледнато глобално на нещата – защо ни е това съоръжение – няма логика, то не обслужва икономиката, само по себе си то не представлява интерес – не генерира доход, няма принос към БВП. В началото си говорихме за Европа и какво са правили страните от ЕС. Съпоставянето на дейностите между тях и нас – е видно. Европа е правила всичко паралелно и последователно – ние го правим на парче и само едно - строим и в какви мащаби – къси отсечки, лошо качество.

Проблемът не е в строителството на инфраструктура. Проблемът е, че е само това и то виртуално. Много приказки – грозна реалност.

Нека да припомня, че първата символична копка на аутобана е направена през 2007 год. от Сергей Станишев – тогава министър-председател на България. Т.е. стартът на строителството и финансовото обезпечение на обекта изобщо не е ново.

Личи си, че нещата пак не са направени както трябва. Не случайно казвам, че автомагистрала „Люлин” свързва двете спални на София - по цялото трасе на автомагистралата няма табела, която да обозначава, че това е част от еди-кой си международен път (символът е унифициран за всички пътни артерии в Европа), никъде няма предвидено място на наблюдение на пътния трафик, никъде няма осветление. На всяка магистрала задължително има табела къде, започва и завършва, на входа на всеки тунел трябва да има табела – как се казва, колко е дълъг, и че преди тунела автомагистралата свършва и след тунела, че започва отново (всички тунели са двулентови, а основният път трилентов), никъде през тези 19-те км. няма обозначителни табели на кой километър се намирате. На кратко това прилича на нещо, ама не е означено какво е точно.

Къде по света има магистрален или какъвто и да е път, който достига до периферията на столицата и на този път няма табела на къде е центъра на столицата. За един чужденец е цяло приключение, първо да разбере на кой път е попаднал и после още по-забавно е да разбере, идвайки от посока Перник, как точно да стигне центъра на София. Има табели за какви ли не квартали, но за центъра няма. Интересно е как КАТ са се съгласили с така поставените знаци - на всеки шофьор би му направило впечатление и как точно са си затворили очите за липсващите указателни табели. Т.е. нещо нещата понамирисват – магистралката, дето толкова разчитате да повдигне малко завехналия рейтинг на премиера – беше претупана само и само той по-бързо да и резнете лентата.

Някой стои над закона и всеки се чуди как да му угоди на капризите, че иначе се почват едни спец акции, едни лични гонения, репресии, на какво ви прилича това? Не може да спазиш закона, защото той иска „да пуска и да спира” държавната машина в своя угода – как да му откажеш, утре лошо ти се пише, стискали ти да застанеш на пътя му, въпреки, че закона е на твоя страна.

Липсва ни ясна вътрешна и външна политика, липса всичко онова, което е необходимо за да стигнем до ЕС.

Да, глобално има стагнация. Проблеми и трудности изпитват и страните от Г 8, и целият ЕС, и целият свят. Разликата е, че те правят всичко възможно да намалят ефекта от кризата върху населението си, инвестират в човешкия си ресурс, защитават икономиките си, чрез различни икономически и политически лостове, търсят нови възможности за развитие и прогрес. В България всичко това е загърбено и омаловажено, цъфнали сме и сме вързали и проблема ми е само да режем ленти.

Последното изречение: ”Сега ние ще правим, докато те си оправят техните дефицити това как да го разбирам? Приключваме със строителството на магистрали и изпадаме в криза, също като развитите икономически държави! Това ли е перспективата, то тогава положението ни в такъв случай и трагично. Защо да го правим?

Пред България има поредица сериозни и дълбоки проблеми, чието решение се отлага, а това само ги задълбочава. Изместването на вниманието на обществото чрез заблуди за великото инженерно-строително дело, вече не работи. Каква политика, какви експерти, това е държава, а не частно дружество – какво сте се увлекли да правите личен бизнес, а не политики за управление на България? Управляващите днес нито са политици, нито са експерти, а защо са се заели с тези важни и отговорни длъжности? Дали защото се приемате сте над закона? Изказванията, цитирани по-горе са една нищожна част от глупостите, които всеки ден управляващите говорят пред обществото на България. Постовете и длъжностите са временно заемани от физически лица – харесва или не това на някой такова е положението, 2 години минаха, 2 години им остават, явно ще се нагледаме още на какво ли не.

Европа е близо и далеч, България, като част от ЕС, е интегрирана и съпричастна към проблемите и прогреса на общността. Отчуждението и разделянето на държавите в ЕС е пагубно. България не е „настигнала” Европа, че да е толкова уверено политическото ни ръководство в изказванията си и бездействието си. Време е да се променят нещата.