Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Трябва ли Турция да стане член на ЕС?

Yazdıre-Posta

Perşembe, 28 Ekim 2010 11:06

There are no translations available.

(дебат в Народното събрание, по предложението за провеждане на референдум, проведен на 20 октомври 2010 г.)

ЛЮТВИ МЕСТАН: Да. В случая дебатираме върху Вашето предложение, заедно с точката от дневния ред или само по точката от дневния ред? Твърде е важно коя е точката от дневния ред, за да съобразим изказването си, защото моето изказване ще бъде едно, ако обсъждаме по същество предложението на инициативния комитет за провеждане на референдум със съответния въпрос и съвсем друго ще бъде това изказване, ако е във връзка с този проект за решение, който ни бе раздаден по време на Председателския съвет.

Аз смятам, че наистина трябва да бъдем една идея по-отговорни, защото за първи път българско Народно събрание обсъжда проект за Решение за насрочване на референдум по една много важна тема. Понеже законът – позволете ми използвам съкратеното наименование на закона, условно Законът за референдумите, в редица свои разпоредби съдържа определени условия, на които да отговаря тази подписка, собствено това са членовете 10, 11 и 12, които съдържат... Всъщност става въпрос за три условия – в подписката да са участвали български граждани, най-малко 200 000 на брой и те да са имали избирателни права.

Законът не урежда по никакъв начин, няма и дума в закона за процедурата, по която да се провери дали са покрити условията, за да е допустимо разглеждането на предложение на инициативен комитет за провеждане на референдум. За съжаление това наистина е бяло петно в закона. С това трябва да се съгласим!

Аз няма да влизам в спор, дали този въпрос е можело да се реши в периода от внасянето на подписката, до днес. Днешният ден е крайният срок, в който Народното събрание по закон, трябва да се произнесе по този въпрос. Не влизам в тази тема, защото не се смятам за компетентен, но съм дълбоко убеден, че трябва да се снемат абсолютно всякакви съмнения за редовността на подписката по една много важна причина. Това не е каква да е подписка, която да бъде просто някакъв ориентир за съответните институции в България или власти при взимане на едно, или друго решение. Това не е просто подписка, граждански коректив или официализирано мнение на български граждани, с което – било законодателният орган, било изпълнителната власт да съобразят едно или друго свое решение. Това е подписка, с която се ситуира практически нов субект на законодателна инициатива.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо председател! Има смисъл да се припомнят тези азбучни истини, защото пак повтарям, това е прецедент. За първи път обсъждаме толкова отговорен проект за решение и не мога да не повторя, че в тази подписка практически ситуира нов, трети субект на законодателна инициатива. По Конституция това са народните представители и Министерският съвет. Мисля, че по някои текстове имаше някакво право и президентът, при много ограничени условия. Сега се ситуира трети субект. Това е по същество внасяне на законопроект, защото резултатът от тази инициатива ще има, по силата на този закон за референдумите, задължителен характер за нас, тоест целокупният български народ ще бъде ситуиран като единен законодателен орган.

Да не влизаме повече в теорията на референдумите, защото, мисля в тази зала, всички мои колеги са достатъчно компетентни по тази тема. Но, припомняме тези на пръв поглед азбучни истини, защото е много важен въпросът чия е отговорността за резултата от всенародното допитване? Когато целият народ е ситуиран като единен субект – кой е отговорен за резултата от допитването, ако той не се окаже в съответствие със стратегическите национални интереси на България? Народът не може да бъде отговорен. Отговорни са представителните власти. Тяхната отговорност се явява социалният отдушник. Затова по отношение на този инструмент, наречен референдум, отговорността на законодателния орган е именно в преценката по същество – да се проведе или не, първо. А преди това забележете: дали са снети всички съмнения, че въобще са налице условията за обсъждането на подобна тема, тоест има ли минимум 200 хиляди подписа, повтарям вече условията – на български граждани с избирателни права. Това безусловно трябва да се удостовери. Защо не е направено – е друга тема? Но, трябва да се направи! И това е несъмнено.

И в тази връзка ние ще подкрепим вашия проект за решение, госпожо председател. Не, защото имаме някакви скрити мисли, да се отложи във времето взимането на това решение. Не! Рано или късно парламентът и всяка политическа сила ще поеме тежкия кръст на своята отговорност по тази тема. И едва тогава, ако сме в процедура на обсъждане по същество, на конкретен проект за решение за провеждане на референдум, с коректно формулиран въпрос, защото този въпрос, който сега обсъждаме, не е формулиран коректно. На мен не ми е известно да съществува държава Турция през ХХІ век. Струва ми се, че има една държава, съседна на нас, която е Република Турция. Разликата е огромна, и струва ми се, че елизията на република никак не е случайна, защото тя също цели да внушава определени неща.

Само две изречения по същество. Ще бъде жалко, ако и други политически сили в 41-то Народно събрание, макар и с други думи и изрази, се окажат говорители на Волен-Сидеровата теза за Петата колона. (Реплики.) Ще бъде много жалко! И понеже ми помагате с изреждането, второто, което ще кажа, това наистина беше първото, е: смятаме, че Република България има стратегически интерес всички нейни съседки да са покрили европейските стандарти за демократичност. Република България има стратегически интерес, от тази гледна точка, да граничи с държави – европейски, покрили европейските норми и стандарти и на тази база придобили статут на членки на Европейския съюз. Ако една държава, независимо дали това е Хърватия, Република Македония, Република Сърбия, Република Албания даже, разбира се, и Република Турция, ако тези държави са покрили всички стандарти на Европейския съюз, за членство в Съюза, ако са покрили не само acquis communautaire, но са транспонирали европейското право в своето вътрешно право, не би следвало да имат никакви други съображения от историко-психологически или, ако щете митологически характер, които да оправдаят позиция „против”.

Трето, с което завършвам. Наистина малко по-внимателно с този инструмент референдума. Защото, когато имаме избирателно отношение към референдумите, рискуваме да поемем отговорност, ако не днес – утре, от позиция, може би, на преки носители на отговорността за управлението на страната да ни пресрещнат инициативи за референдуми, които да не са в съответствие с политическите позиции на една или друга партия.

Да бъдем далновидни и да не ограничаваме погледа си само в конюнктурата и във временния интерес, защото допуснем ли по стратегически важни за страната теми да подменим политическата си отговорност и се скрием зад референдума, знаейки предварително какъв е резултатът, ще трябва да сме наясно, че подобна участ ще ни сполети и по други теми, които няма да са в съзвучие с интереса ни.

Затова призовавам към повече отговорност, към повече далновидност и по-малко емоции, по-малко исторически митологеми. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?

Заповядайте, господин Костов.

ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми господин Местан, разбрахме колко лошо нещо са референдумите. Господин Янаки Стоилов особено внимателно Ви слуша отзад и сигурно Ви „подкрепя”.

Може ли да обясните пред народните представители: как премиерът Сакскобургготски, премиер на правителство подкрепяно от НДСВ и ДПС, веднага след започването на преговорите с Република Турция с Европейския съюз, когато се говореше, че тези преговори ще бъдат преговори с отворен край – кого пита той, как формира позиция, че се обяви в подкрепа на България за членството на Турция? Кого пита?! Коя институция?! Кога в Народното събрание се състояха тези дебати?! Откъде почерпи той убеденост, че изразява солидна, претеглена, преценена, умна, държавническа политика?

Президентът застана зад него – господин Георги Първанов, девет години президент! Покри тази позиция! Кого питаха те? Кога на Консултативен съвет на национална сигурност се е обсъждал този въпрос сериозно от гледна точка на сигурността? Кога Съветът за икономическо развитие разглеждаше въпросите от гледна точка на икономическото развитие на страната? Кога тези неща са се случили, за да се формира тази позиция?

Добре, че дойде тази смяна на тройната коалиция, защото по време на последното си посещение в Република Турция премиерът Бойко Борисов коригира тази позиция и каза, че подкрепя процеса, в който Турция ще върви по пътя към европейското членство, което е съвършено друго нещо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?

Заповядайте за дуплика, господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Ние с Вас, говоря за СДС и ДПС, не попитахме под формата на референдум българския народ за членството на България в НАТО, защото не трябваше да го правим.

Аз имам доблестта да заявя от тази трибуна – не трябваше да го правим, защото знаехме резултата от това допитване. Той за съжаление щеше да бъде – не! Много трудно узря България за необходимостта за членство в НАТО. През 1999 г., когато трябваше да се вземе стратегическо решение за даване на коридор на натовските военновъздушни сили за Косово, отново от ляво, бяха в състояние за кратко време да съберат, уверявам ви, над един милион подписа за провеждане на референдум. Те внесоха официално предложение за провеждане на референдум, поискаха, изразиха такава позиция.

Вие като носители на властта, ние като опозиция – ДПС, отказахме този референдум, защото ако тогава вие бяхте същият апологет на референдумите, какъвто сте днес, българското правителство нямаше да даде коридора. Без това решение България нямаше да е трасирала пътя си за евроатлантическото си развитие. Нямаше да бъдем членки на НАТО. Днес нямаше да бъдем и в Европейския съюз.

Затова призовах да нямаме конюнктурно отношение към този инструмент на пряката демокрация, да бъдем еднакво отговорни и днес, колкото сме били отговорни и през 1999 г. Благодаря за вниманието.