Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Умни глупости - За депутатското говорене на един управляващ

PrintE-mail

Tuesday, 29 September 2009 10:07

There are no translations available.

Самуел Леви

 

По философията, че пътят към ада е изпълнен с добри намерения, то пътят към рая би следвало да е изпълнен с лоши изпълнения. Ако приложим този принцип към немалка част от Родопите, това май ще е точно така. Например пътят към едно райско кътче като Девин е очевидно по природна даденост тежък, балкански, но и така направен, щото две леки коли да не могат да се разминат, ако едната не спре. А Девин е курортен център, ски център, райско кътче. Достигането до него обаче е проблем. Въпреки, че там са направени сериозни инвестиции в градската инфраструктура, че там се строи много, че градът очевидно има перспективно бъдеще. Какъв е проблемът? Той е в политическото късогледство при развитието на инфраструктурните проекти на национално ниво. Що да се оправя пътят до Девин, като за това ще трябват няколко десетки милиона, а в Девин я има, я няма  постоянно да живеят 5000 човека? По колко десетки хиляди на човек ще отиде, а? А София още няма завод за боклука.

Слушам вчера един новоизлюпен политик, горд оратор от трибуната на Народното събрание, да громи политиката на предните министри от ДПС, че отделяли повече внимание на проектите в малките общини, а загърбили големите. Че това миришело на корупция, или на не знам какво си. Миришело му на човека...

Сигурно му мирише. Защото новоизпеченият депутат със сигурност не е в час с основните принципи за еднаквост на развитието на регионите, водеща политика в ЕС, откъде да знае например, че ако не се оправи пътят до Девин това място ще си остане малко посещаемо, ако че може да се мери със световни курорти по даденост. Че може би точно това е една от причините да не е голям европейски курорт. Откъде новоизлюпеният депутат, гордо хванал перилото на трибуната, до онзи ден ослушващ се среден държавен служител в града, че ако до селото, както и в самото село Кокиче няма път към махалите, селото ще изчезне. Няма да има ученици, защото няма луд, дето да си пуска детето през зимата по преспите, че да го чака и да се върне после след 3 километра ходене пеш. Че няма родилка, която да чака в Горната махала, да дойде линейката от през съседното село Ягодово, че да мине през Долната махала, да успее да прескочи локвите на Средната махала, че да стигне и навреме поне за първото повиване на бебето.

Това е положението. Някой дава ли си сметка колко лева се падат на глава от населението за съществуването на цялостната инфраструктура в един средно голям град? Може би по 300 – 500 000 на човек. А вероятно и много повече, ако се има предвид поредицата и системността в капитоловложенията. Но въпросът на нашия умник е как така ще се финансират проекти на общини или населени места с 500 жители? Откъде накъде, докато на него не ми стига още една тръба за биде в тоалетната?

По неговата логика, тези хора не заслужават да имат вода в дома си. Канализацията не им ли трябва? А някой от тях да си е помислил за парно и топла вода? Да не говорим, че още има проблем с телефонните връзки, а на редица места и с тока. Защо да се пречистват техните води?

В този смисъл бих обвинил все още незапомнящото се политическо лице в открита дискриминациия на териториален принцип (виж Закон за защита от дискриминацията, чл.4, ал.1, абсолютно приложим към изказванията на въпросното лице). Още повече, ако наред с това определение „малки общини”, добавя „със смесено население”, което би вкарало и още една нова квалификация. Въпросът за равнопоставеното развитие на регионите определя и приоритетното отношение към онези общини и населени места, които са значително изостанали от средния стандарт за страната налагат и по-значително отделяне на внимание за тяхното развитие. Т.е. – по-масирано отделяне на средства за техните проекти. Нещо, което се правеше. И трябва да продължава да се прави, за да има ученици в Кокиче и родилки в Михалково.

Има няколко села в Родопите. Красиви са били. Сега са пусти. В тях никой не живее. Никой дори не идва да огледа запуснатите къщи. За какво му е? Че е много красиво, че е много чисто, че е много природосъобразно? Щом няма път, щом водата е кът, щом и телефон няма, щом не е сколасала и жица да стигне до тях. Така е. Съвременната цивилизация налага своите изисквания върху всички нас. Не можем без Интернет. Но определено можем без политикански мъдрувания на полуграмотни доморасли умници с манталитет от времето на техните прабаби.

Като говоря за “полуграмотни и доморасли” ще се аргументирам. За всеки, който е чел програмите на ДПС за изборите през 2001 и 2005 г. е ясно, че приоритетното развитие на инфраструктурата на тези райони е бил важен предизборен ангажимент, който ДПС се ангажира да изпълни. За това ДПС получи през 2001 г повече гласове от тези през 1997, а през 2005 г., много повече от 2001. По най-основни логически показатели, щом се увеличава подкрепата, значи политиката се харесва. Т.е. – ДПС обеща и изпълни програмата си, заради която избирателите я пратиха във властта. По същата логика на тези избори вече има 38 места в парламента. Т.е. – очевидно избирателите подкрепят тази посока по политическо действие. Да представяш това като корупция, е меко казано, доста жалко.

Това е правене на политика на практика, така щото хората да усетят начина на благоприятното й въздействие върху тях лично - като мост през реката, асфалт на улицата, вода в чешмата, канализация в тоалетната. Като нямат мисъл за това как детето им ще стигне до училището, как да отидат до по-голяма аптека в града, как да контактуват виртуално. Или пък как да проверят името на въпросния депутат в Интернет, така щото като се мерне в техния регион с колци да го гонят, че е спрял пътя в тяхното село и сега децата бият път по пътеките.

Друг въпрос е доколко е морално лице, дори и случайно попаднало в парламента, за коментира подобни теми, даже и когато не е съвсем в час с проблемите, за които говори.