Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

ЛИБЕРАЛИЗЪМ

PrintE-mail

Thursday, 10 September 2009 08:56

There are no translations available.

Либералите гледат на свободата като на самоцел. Хората не могат да живеят без свобода, нито пък обществото може да функционира без нея. Затова идеята за свобода има значение навсякъде и по всяко време. Дори в древността или в средновековието, докато от една страна традициите на  естественото право настояват за върховенство на общността, от друга се търсят сфери на свобода с гарантирана ненакърнимост.

Минимална намеса на държавата,  свободен пазар, мир

Свободата на личността се превръща в основна аксиома на социалната доктрина, легитимираща пълномощията на правовия ред едва през епохата на Просвещението. В своите “Два трактата за управлението” (1690 г.) Джон Лок пръв формулира теорията, че всички човешки същества принадлежат сами на себе си. Той твърди, че държавата се базира върху договор, подписан с народа да защищава правата му за свобода, живот и собственост.

“…либералният принцип изисква наложените от обществения живот ограничения на свободата на всеки един човек да бъдат сведени до минимум… доколкото е възможно.”
Карл Попър (1956)

С течение на времето тези идеи, които продължават да оформят гръбнака на либералната мисъл, съзряват в политическа теория, изградена от следните компоненти:

Първо - минимална намеса на държавата. Дейностите и властта на държавата трябва строго да спазват гарантирането на свободата на правата. Върховенството на закона е запазена марка на политическия либерализъм. Идеите на Лок са доразвити от Монтескьо, Имануел Кант, Вилхелм фон Хумболдт, Томас Джеферсън, Джон Стюарт Мил и много други.

Второ - свободен пазар. Всички велики либерални икономисти от Адам Смит до Лудвиг фон Мизес и Фридрих А. фон Хайек съзнават, че икономическата свобода е най-добрият път към общественото благосъстояние и систематично работят в подкрепа на този довод.

Трето - мир. Либералната мисъл подчертава значението на вътрешния и външния мир. В 1795 г. Кант издига литературен паметник на този идеал с творбата си “За вечния мир”. Войната е най-лошото възможно нарушаване на свободата; самата свобода е най-доброто лекарство против войната. Либералите настояват за свободно движение, отворени граници и свободна търговия.

История на успеха

Тези либерални идеи бързо упражняват огромно въздействие. След американската и френската революции, съответно  в 1776 г. и 1789 г., либерализмът през деветнадесети век се развива като световно политическо движение. Прилага се върховенството на закона и се осигурява свобода на изказа. Дори и там, където либерализмът привидно не успява, например по време на революцията в 1848 г., вече е практически невъзможно да се предотврати надигащата се либерална тенденция в политиката.

“Благосъстоянието, създадено от либерализма, намалява значително детската смъртност, която е безжалостен бич на ранните векове, и в резултат на подобряването на условията за съществуване удължава средната продължителност на живота. Също така, това благосъстояние не е насочено само към избрана класа от привилегировани.”
Лудвиг фон Мизес (1927 г.)

От гледна точка на икономиката, либерализмът и свободният пазар създават обществено богатство. За пръв път Европа успява да победи бруталната действителност на повтарящите се епидемии от глад, благодарение на индустриалната революция. След 1847 г. гладът в мирно време е непознат в Европа. Може би затова, че тези икономически постижения са доказателство за историята на успеха на либералите, те непрекъснато са в прицела на пропагандния обстрел.  Критиците са от реакционния лагер, като например Чарлз Дикенс (въпреки че е поддръжник на робството, репутацията му като хуманист изненадващо се запазва непокътната), или пък претендират, че са “прогресивни”, като Карл Маркс. Всички тези пророци, вещаещи прокоба, обаче се оказват неправи.

Никъде няма създадено богатство без либералния свободен пазар. Той е единственият функциониращ път към икономическото развитие.

Падение и възход

Към края на деветнадесети век консерваторите и социалистите започват да изтикват встрани либералите. Те са изучили от тях методите на демократичното мобилизиране на масите и са ги съчетали с призиви към протекционистичните инстинкти и конкретните интереси на хората.

Либерализмът често се опитва да се адаптира (например “социалния либерализъм”), за да се спаси от тези държавни социалистически “изкушения”, но падението му е неизбежно. Отхвърлянето на либералните принципи на свободната търговия от Европа не само е една от причините за първата световна война, но обяснява също така все по-голямото пренебрегване на либералите. По време на първата половина на двадесети век либерализмът често е беззащитен пред тоталитаризма.

“Либерализмът е такъв принцип за политически права, съгласно който обществената власт, въпреки своето всемогъщество се самоограничава и прави опити дори за своя собствена сметка да остави в държавата, където властва, място за живот на онези, които не споделят нито мислите, нито чувствата му, тоест както правят това по-силните, мнозинството.”
Хосе Ортега и Гасет (1930 г.)

Западният свят  преживява нещо като либерално възраждане, което осигурява богатство и мир. Рухването на съветския комунизъм в 1989 г. съживява надеждата, че либерализмът отново ще се превърне в най-силното политическо движение. Либералите обаче винаги ще са изправени пред предизвикателството на коварното подкопаване на свободата.

***

 Допълнителна литература

• Ludwig von Mises, Liberalismus, (1927) 2 ed., Sankt Augustin, 2001
Англ. превод: Liberalism in the Classical Tradition, Irvington, 1985 (Foundation for Economic Education)
В годините между световните войни, когато процъфтяват анти-либералните движения, австрийският икономист Лудвиг фон Мизес пише тази изчерпателна книга с все още свежото й радикално представяне на либералните принципи и политики.

• J.G. Merquior, Liberalism: Old and New, Boston, 1991 (Twaine)
Кратка интелектуална история на либерализма, написана от бразилски дипломат. Безпристрастно описание на различните либерални начини на мислене.

• Detmar Doering, (ed.) Kleines Lesebuch uber den Liberalismus, 4th ed., St. Augustin, 1999
Англ. превод (2-ро изд.): Readings in Liberalism, St. Augustin, 1998 (Comdok)
Кратък сборник с класически текстове за либерализма, от Лок до Бастиа и Попър.

• David Boaz, (ed.), The Libertarian Reader. Classic and Contemporary Readings from Lao-Tsu to Milton Friedman, New York, London, Toronto, 1997 (Cato Institute)

Изчерпателен сборник на добре известни и неизвестни класически текстове за либерализма.