Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Въпрос на морал

PrintE-mail

Monday, 11 May 2009 15:41

There are no translations available.

(или за общото между римските императори и генерал Борисов)
Самуел Леви

Отново започна великият пазарлък. И приказките около него. Кой колко, как и какви гласове щял да купи.  И с какви похвати - материални и/или вербални. Един от вербалните начини за купуване на гласове е доста прост и активно използващ се. Нарича се популизъм, а една от поддиректориите на българския политически популизъм е национализма.

За тази цел на въоръжение се взема една или няколко етнически общности (или малцинства), за които се внушава, че чрез участието си във властта дискредитирали българската национална кауза. Тезата се модифицира и вариантно разнообразява с различни панделки, корделки, герданчета, фльонги и други подобни украшения, които да привлекат вниманието на избирателите, но основата си остава неизменно една и съща - другите ни пречат, и за това ние да не можем да се оправим. И съответно изводът е - българският етнически модел е вреден и опасен, защото у него е причината още да не сме се оправили.

„Догановият политически модел е Луканов етнически модел. Той е вреден както за България, така и за Европейския съюз” - декларира новоизпеченият консерватор, преди това земеделец г-н Яне Янев, лидер на партия „Ред законност и справедливост”. „ДПС двадесет години плаши с етническата карта”  - допълни г-ца Екатерина Михайлова, заместник председател на партия ДСБ. Г-н Бойко Борисов, лидер на най-влиятелната, според социолозите, партия ГЕРБ пред изборите обобщи предходните изказвания с още по-солидна аргументация, като подчерта правилността в т.н. „възродителен процес”, но не одобри технологията на неговата реализация.  „Тя (партията ДПС) се ръководи, финансира и дирижира отвън, от Анкара, защото по този начин турската държава поддържа една пета колона у нас и поддържа една група от население, която да гледа на Турция като на родина, а на България като на територия, която те само населяват, но не е тяхна родина”, довърши мисълта на горе изказалите се г-н Волен Сидеров, председател на партия „Атака”. Ако оставим настрана очевидната езикова непохватност в изказа, свидетестваща лошото познаване на родния език на г-н Сидеров, тезата е все една и съща – турците и техните представители във властта пречат България да се оправи. Това кореспондира с другата теза за  „преяждане с власт” от ДПС (разбирай съответно и от турското малцинство), с тезата за „циганизацията на България”, за опасността от ненашите във властта и други подобни.

Какво става ясно от тези заявления на видни политици:

  1. Че извеждането на ДПС и на неговите привърженици от управлението на страната е основна задача на партиите ГЕРБ, ДСБ, Атака, Ред, законност и справедливост” и в малко по-прикрит вид и за СДС.
  2. Че стремежът на горепосочените партии не е друго, алтернативно управление на България, което би било по-добро или по-успешно от сегашното, а такова, което да изолира и/или ликвидира ДПС от политическата сцена.
  3. Че участието на малцинствата в страната в управлението е причината за неуспехите и то трябва да бъде редуцирано така, щото на практика да изчезне съвсем.
  4. Че битката за изпълнителната власт не е чисто състезание на идеи, а на етноси в управлението.
  5. Че етническите турци, роми и други членове на малцинствата имат право да гласуват само за такива партии, които не са нечия „пета колона” и се казват ДСБ, ГЕРБ, Атака, или „Ред, законност и справедливост”. Като им се забранява да гласуват за ДПС, защото така стават родоотстъпници.

В контекста на тези приказки последваха и някои достатъчно показателни действия. В средата на април на комина на завод „Сила” в Пазарджик (областта е населявана от немалък брой роми и етнически турци)  се появи десет метрово знаме с пречупен кръст. Опитът бързо да бъде свалено беше провален от съмнителен пакет, наподобяващ взривно устройство. Контекстът на изявата е не толкова възвеличаване личността на Адолф Хитлер, а напомняне за неговите методи за ликвидиране на подобни етнически проблеми (споменете си “окончателното решаване на еврейския въпрос”). В резултат от това действие и до ден днешен не са известни извършителите. Тук следва да добавим, че по смисъла на Парижкия мирен договор България е победена страна от Втората световна война и носи всички последици от това. Включително и при разпространение на подобна пропаганда. Да сте чули за някой заловен, обвинен или подведен под отговорност за това действие?


Разбира се, на война като на война, но нито една цивилизована партия в нито една цивилизована страна не смята изборите за война, а за състезание на управленски идеи, целящи подобряване стила и методите на управление. Проблемът идва тогава, когато алтернативни идеи просто не могат да бъдат измислени, поне от лидерите на посочените по-горе партии. Тогава купуването на гласове става практически неизбежно. И разбира се, нормалното състезание на идеи трябва да се изроди в ненормално състезание на кой по-най- националист, пазител на онуй що не гасне или на нещо, което само те си знаят. Но е от особена важност на “ползу роду” (да припомним ли, че според Хитлер основният национален проблем на Германия беше точно това “окончателно решение”).


Нека сега да се върнем у нас, и да поразсъждаваме малко върху статистиката. На последното преброяване на населението като мюсюлмани се определят малко повече от 12.2% от гражданите, като броят на етническите турци е 746 664 или 9.4%. Като роми се самоопределят – 4.7%, или 370 908 човека, но според някои последната цифра е невярна. По мнение на граждански и неправителствени организации, ромите са минимум 8%, но най-вероятно 9%, или поне 630 000. Ако към това число добавим и малък процент арменци, руснаци, каракачани, гагаузи, нищожен брой евреи (около 1000, но според г-н Сидеров особено опасни), а и други етнически групи, то ще се окаже, че всеки пети български гражданин принадлежи към етническите малцинства. Точно поради това, запазването на етническия мир не е просто добро пожелание, а жизнено важен елемент от стабилността и сигурността на България.


Доколко добър е бил съществуващият досега етнически модел и начинът на неговото развиване показват фактите. България през 1989 година беше на прага на гражданска война. Сега тези събития постепенно се забравят, но поуките са длъжни да остават и по-важното – да се помнят. Съседни страни с подобни етнически проблеми или се разпаднаха, или са в ситуация на тежък и труден етнически баланс. Но това не важи за България. Толкова за ефективността на българския етнически модел, който ни извади от състояние през гражданска война.


От друга страна, от определящите се като етнически турци в страната – близо осемстотин хиляди, във възраст над 18 години са приблизително около 700 000 гласоподаватели. ДПС обаче никога не е получавала такива изборни резултати, а обикновено наполовина по-ниски. През 1991 г. взема 418 168 гласа, а само три години след това - през 2004 г пак на парламентарни избори само 283 094 гласа. На последните избори за Европейски парламент преди година и половина ДПС получи 392 380 гласа. Е, ако ДПС беше “турска партия” и “пета колона” то как се получава такава разлика от минус около 300 000? А съответно между трите избора разликата е над 110 000 гласа, което е абсолютно недопустимо за всяка уважаваща себе си “пета колана”.


Ето и още един факт - на изборите например в етнически “чистия” регион, какъвто е Видинския избирателен район ДПС през 1991 г. взема 0 (нула) гласа, а през 2005 година вече има 8026 гласа - или 700 гласа не достигат за един мандат. Дали пък етнически турци не са се изселили към Видин? Статистиката не отбелязва подобна миграция. Очевидно, че за ДПС са гласували етнически българи. Не се ли получи същото и в Стара Загора? Ако извадим от общите максимум 400 000 гласа тези гласове въпросът за това доколко ДПС е “турска партия” съвсем увяхва. Има много по-просто обяснение – част от избирателите са намерили, че политиката на ДПС е по-удовлетворителна за тях, отколкото тази на другите партии. Очевидно ДПС си е спечелило избиратели, но не по начина, по който да убеди местното население да стане “пета колона” на Турция, Индия, Израел, Китай, или може би Танзания. Нито пък се е завишил броят на джамиите във Видин. Подобни тези са смешни, жалки и свидетелствуват за духовното богатство на пробутващите ги политици.


Но наред с това те са и действени, работещи на определено ниво. Например в съзнанието на избиратели, които не се интересуват от политиките, които харесваната от тях партия ще прокарва, а от атрактивността на посланията, които им се предлагат. Така въпросните партии “купуват” гласове по толкова престъпен начин, по който си пазаруват гласове и с финансови инструменти или както преди десет години - с олио, брашно или кебапчета.


Впрочем, щом стана дума за това, то нека си припомним, че когато Ахмед Доган веднъж по повод подобни практики спомена, че това явление не е никак ново, то същите тези партии надигнаха вой до Бога. Видите ли, ДПС си купувало гласовете и това било нова практика,  на която тъкмо ДПС било в основата при създаването й и реализацията. Така всъщност щом един избирател се е доверил на последователната политика на ДПС, реализирана системно вече 20 години, той е купен с няколко сребърника. В този смисъл ще си позволя един цитат, илюстреращ историята на тези похвати:


“Сега никой не купува нашите гласове, народът се грижи сам за себе си... и иска само две неща - хляб и зрелища”. Това не е писано от съвременен политик, нито от такъв през миналия век или дори през средновековието. Това е писано през 80 година на І век, около откриването на Колизеума в Рим, като средство за постигане на изборен успех на императорите Веспасиян и после – и на сина му Тит. Авторът е един от особено уважаваните историци на това време – Ювенал (виж Juvenal, 10, 72-81).  Да ви напомня нещо сегашната ситуация?


Но да се върнем на пазарлъка на гласове. Факт е, че ДПС не прави нито зрелища (те безспорно са приоритет на други политически сили), нито раздава комати хляб. ДПС, с последователното си присъствие в парламента от създаването си досега, очевидно не дължи присъствието си във властта на покупка на гласове, а на нещо друго, които се нарича провеждана последователна и предвидима политика. Да се съсредоточим към историческия пример. След като стана ясно, че гласове са се купували още очевидно преди Христос, то тогава защо да не се купуват и сега. След като и по времето на Веспасиан парите не са били достатъчни, защо да не се намерят други средства? Например - зрелищата. Ако по времето на Тит е било достатъчно да изкарат на терена един гладиатор срещу два тигъра, един лъв и три пуми, то това сега не е достатъчно. Първо защото природозащитниците не биха го позволили. И второ – защото сега има по-атрактивни методи.


Сега е по-забавно да изкарат едно малцинство срещу всички останали. И е по-забавно и по-ефектно и по-зрелищно. Повече от някой от първите християни срещу разярени бикове. Ефектът сега е по-голям. Пък и за какво да се дават пари да се строи Колизеум, като може да се окачи знамето на Райха ( нещо като подсещане от типа: “Думам ти дъще, сещай се снахо”), да се изпише “Турците вън!” на някоя джамия, или да се изографиса синагогата с надписи в стила на “Евреите на сапун”. Хем юнашко, хем така повдига духа, гъделичка те под лъжичката, дава ти крила да заколиш някого след дискотеката, ил поне да пребиеш някой “мръсен циганин”, защото ти се струва че не се е къпал вече цели два часа.


Ако някой намира голяма разлика между раздаването на пари и тези методи за купуване на гласове, нека каже, защото аз не намирам. Е, има малка разлика - единият - описаният - се базира на циничната политическа лъжа и безотговорност, а другият - финансовият - той е по-чист вид покупко-продажба, търговия. И в този смисъл - по-ясен. Което не значи обаче обществено допустим в каквито и да било избори или обществени допитвания.


Нека се опитаме да проследим механизма на въздействие на подобно купуване на гласове. За по-прегледно ще вземем един средно статистически избирател. Ще го наречем Иван. Въпросния Иван ходи на събранията на гостуващите политици в неговия град (по-голяма част от населението е градско). За да е средностатистически избирател на този тип партии, то ще трябва да е с бяла коса (такъв е основният състав в събранията на най-голямата според социолозите партия, тази на г-н Борисов), значи около 67 годишен. Пенсионер. Не е изявен в професията си, щом не е останал след пенсия да практикува професията си. Значи не е високо квалифициран специалист. Т.е. можем да приемем, че бай Иван има средно образование, завършил е местния ПУЦ (професионален учебен център) преди 50 години. Че да речем е работил като шлосер в месното предприятие. Най-вероятно първо си е харесал Волен Сидеров и “Атака”. Защото е гледал СКАТ. Не му е харесало много. Защото бай Иван не мрази циганите. Нали живее срещу циганската махала, а и съседът му Ачо държи казан за варене на ракия, където всяка вечер ходи бай Иван да обяснява политиката на простия Ачо, а и да опита нещо от новата реколта.


Бай Иван не контактува с нито един турчин. Такива в неговата махала няма. Но мрази турците. Защото знае, че кметът на градчето е избран с подкрепата и на ДПС. Защото си спомня, че неговото предприятие беше приватизирано по времето на правителството на професор Беров, а професор Беров е турчин. “То и името му едно такова, турско. Нали турците викат на бръснарите бербери. Значи дядо му на Беров е турчин” заключава бай Иван. Защото предприятието, в което той се пенсионира фалира веднага след това, по времето на турското управление на цар Симеон. Това му го обясни регионалния координатор на “Атака”. Бай Иван добре си спомня, че царят се върна с помощта на хора от парламентарната група на ОНС в 38. Народно събрание, където беше и ДПС. А и после НДСВ стана либерална партия и се съюзи с турците-либерали. Значи турците са виновни за всичко.


Следва да отбележим, че за бай Иван разликата между турчин и либерал е никаква. Може би си струва да припомним, че бай Иван редовно гласува. Гласувал е  за Българския Бизнес блок, защото Ганчев може да свири на китара, гласувал е и за Костов, защото прилича на Ачо, гласувал е за царя, защото е цар, а и още не му бяха обяснили, че Симеон е турчин, гласувал е  за “Атака”, защото беше сърдит на Ачо заради една бутилка ракия. Това бай Иван не обича да си спомня за това, дори вече го е забравил. Защото сега ще гласува на ГЕРБ. А и как да не гласува за тях? Като капак на всичко, въпреки че както Ачо твърди, акълът на бай Иван сече като бръснач, пенсията му е 200 лева, а като дойде на власт ГЕРБ, както му обеща на събранието лично месният водач на партията, за такива хора като него ще отпуснат специални пенсии от МВФ, които ще са три пъти по-големи. Това обаче  може да стане само след като се изгони Доган от властта, както пък му обясни генерал Борисов. Това е и основната задача на ГЕРБ, както е видно от всички изявления на лидерите на тази партия. За това бай Иван харесва ГЕРБ, но вече не харесва Сидеров, защото “Атака” мрази неговия приятел Ачо, който после му даде бутилката, а и редовно го черпи.


За това бай Иван мрази турците, ако че не познава нито един такъв. Но знае, че кметът му е скрит турчин, щом има поддръжката и на ДПС, знае че от двадесет години България се управлява от турците, и че генерал Борисов е станал генерал не заради и с подкрепата на ДПС, а защото е мразил турците. Това пак му го обясни областният координатор на ГЕРБ. Така гласът на бай Иван вече е купен. С обещания, които ние с вас знаем, че няма как да се изпълнят, защото МВФ не отпуска пенсии, но бай Иван това ще го научи едва след 4 години. А и бай Иван харесва мачовците. Такива като Борисов. Защото той е пич, играе тенис, рита футбол, говори “право куме в очи” и не бръсне никому от управляващите. Бай Иван живее бедно, не е имал, а и няма компютър, че да може да има  достъп до интернет, не си купува вестници и това е основната причина да не чете програми, да не гледа икономически показатели, да не се интересува от състезания на управленски идеи. Той слуша само радио, гледа СКАТ, или някоя от подобните кабелни телевизии, харесва наш Бойко, щото ходи без костюм, а и има рошави гърди. А и не обича да се бръсне, точно като бай Иван. Т.е. - той реагира на същата вълна, на която реагираха французите, когато трябваше да подкрепят конституцията на ЕС. Те не я прочетоха, но научиха от Льо Пен, че тя е лоша и антифренска, ако и да е правена под ръководството на французин. И референдумът не даде очакваните от френските политици резултати. Европейската конституция беше бламирана. Сега французите вече знаят, че Льо Пен е говорил неистини, но работата е вече свършила.


Подобен начин на въздействие, както се видя, очевидно е добре познат от времето още преди двадесет века, но той е ефективен и въздействащ и до днес. Това купуване на гласове е очевадно много по-опасно от раздаването на пари, защото тласка избирателите към все по-краен радикализъм (ерго – все по-ефектни зрелища), защото никой не ще да си признае, че е сгрешил като е гласувал за дадена политическа сила, въпреки че това всеки го знае само за себе си. Факт е, че немалко политически сили имаха съдбата на метеори. Появиха се, блеснаха и след това изчезнаха. По всичко личи, че този механизъм ще е начинът за купуването на гласове и на тези избори.


Играта вече започна. Г-н Яне Янев е повече говорител на прокуратурата, отколкото депутат, повече извънщатен сътрудник на ДАНС, отколкото лидер на новоизлюпена политическа сила. По същия начин г-н Бойко Борисов е повече лидер на ГЕРБ, отколкото кмет на София, повече политик, отколкото отговарящ за чистотата на града, повече ментор на политическия живот, отколкото грижовен стопанин на един голям град. И работата става ясна - София куца, но виновен е Станишев, защото е от БСП, пътищата в града са в отвратително състояние, но виновен е Доган, защото е от ДПС. Не е ново. По същия начин г-н Борисов обясняваше неуспехите си като главен секретар на МВР с приказките: „Ние ги ломим, а те ги пускат”. Под ние се разбираше аз - генерал Борисов, под те - съдебната власт. Сега просто отново се смени само смисловата тежест на „те” - като сега основно вината е у Доган, а и покрай него – и у Станишев.


Тактиката имаше успех. Борисов като видя, че се проваля на изборите през 2005 година в Благоевград, реши че е застрашен животът му и прекъсна изборната си кампания. Това му даде повече гласове, отколкото ако избирателите бяха чули неаргументираните му приказки. Да не забравим, че и г-н Яне Янев даде дан на този похват само преди месец. Най-вероятно тази тактика ще се приложи и сега.


Докато пишех последното стана ясно, че кандидатът за бъдещ премиер и неформален лидер на ГЕРБ ме е изпреварил. Г-н Борисов е много притеснен за своя живот. Отново. Пак заради Сретен Йосич. Само че този път няма да го убива сръбският подземен бос, а по дирите му са двама кръволоци, стиснали нож между зъбите, които чакат и само дебнат да се покаже някъде мъченикът-кмет-генерал-неформален лидер на ГЕРБ. Ако не досещате кои са двамата убийци това са премиерът Станишев и мандатоносителят  Доган.


Това щеше да е много смешно – нали общото тегло на Станишев и Доган е малко по-малко от това на генерала-кмет. Но е повече жалко – защото съжалението на бай Иван вече го мотивира така, че да убеди и съседа си Ачо да гласува за ГЕРБ. Което е в крайна сметка и целта на занятието. Защото хора като бай Иван със сигурност не знаят, че г-н Доган тежи с мокри дрехи 50 килограма, а премиерът има десетина кила повече от коалиционния си партньор. Докато генералът носи поне 120 килограма. Но със сигурност избирателите ще жалят най-вече генерала-мачо, който много обича да плаче щом намери за уместно, точно като новопристигнала гимназистка в пансион за благородни девици. За да засили това усещане г-н Борисов проплака: „Демокрацията вече не съществува у нас”, при това пред вътрешния министър на Бавария г-н Гюнтер Бекщайн, дошъл на посещение в София. Работата обаче не е в невъзможността да се случи това (разбирай атентата, убейството, или каквото и да е било такова деяние), а в приказката - да си “купи” с измама още някой и друг глас на политически неактивните, та било и чрез съжаление на бившия охранител, шеф на фирма за бодигардове и доскорошен главен секретар на МВР, който и досега впечатлява най-вече с мускулите си.


Проблемът е в това, че г-н Борисов очевидно иска да се изживява и като жертва - подобно на тези от времето на император Нерон, Веспасиан или Тит - първите християни, разкъсвани от зверовете на арената на Колизеума. И едновременно с това да се задействат най-първичните чувства на избирателите, на онези тънки струни, които влияят повече върху емоциите, отколкото върху разума. Такова пазаруване на гласове до момента не е имало - толкова аморално, нагло и безпардонно. Абсурдно е това да се прави със спекулативни методи, засягащи такива фундаментални ценности на 21. век като животът, здравето и сигурността на един политически лидер. Това, съчетано с популизъм и национализъм, при това съпроводено с най-нечисти похвати, вече надхвърля рамките на търпимостта към подобна политика.
Ако нямаш идеи за управление - не си за политиката, не си в тази надпревара. Точно поради тази причина е въпрос на морал дали горепосочените партии ще използват подобни похвати. Разбира се, бай Иван ще бъде излъган. Докато в един определен момент не се досети, че е обект на най-мръсни манипулации. И тогава става страшно...
Май най-често обикновени центуриони убиваха римските императори.