Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Образът на жената политик

PrintE-mail

Saturday, 01 May 2010 18:24

There are no translations available.

Ракшан Моллова

 

Отмина месец март – женският месец. Той остави доста следи – съчетание на много топли дни със студени, виелици... Може би този месец показа огнения образ на жената, вместен в нейната стихийност. Жената може да бъде движещата сила, градивното начало, двигател във всяка една сфера, а що се отнася до ролята й в политиката - тя е носителят на борбения и на свободния дух, които я извисяват до нивото на усмихнатата, топяща ледове и създаваща съюзи в политиката.

 

 

 

Настоящата статия не представлява изповед или дневник за съдбата на жената, защото става много егоцентрично. Великият Гьоте е написал: „Поезията и истината на моя живот”. И понеже не съществува религия над истината, в настоящата статия ще присъства истината за това, което трябва да бъде жената в качеството й на политик и как историята ни е изграждала, насърчавала и подпомагала делата на достойни жени в политиката.

Какво е жената? За много хора жената е загадка за света, а защо не и най-голямата загадка. Тя е загадка като личност. Личността на жената в този смисъл е променяла световния процес, световния ход. Както образът на човека е двойнствен, тоест той във висша степен е поляризиран,  доброподобен и звероподобен, способен на възход и на падение, на велика любов и на жертва, на велика хуманност и на велика жестокост, така и женският образ по принцип е двойнствен, поляризиран. От една страна жената е стихията в любовта, тя е женската фурия в любовта, тя ту се подчинява на любовта на мъжа, ту се бунтува срещу мъжката воля, но тя дава живот на нови хора, тя ги възпитава, тя ги изгражда като личности. Нейната любов може да достигне необикновени висоти. Това е любовта, която спасява чрез вечната вяра - в любовта между мъжа и жената, любовта към родината, любовта към професията и т.н. Жената е личност, тя внася нещо ново в този свят. Тя е цял микрокосмос, цял универсум. Тя е свободна и не е застинало състояние, а разгръщане, развитие, обогатяване и винаги в движение. Изграденият по този начин образ на жената й придават нужните характеристики, способности и чар в попрището й в политиката, в отстояванто на демократичните принципи света, а защо не и фактор. Нейната воля, целеустревеност внася иновативен елемент в политиката и в усъвършенстването на демокрацията.

 Може би повечето от нас сме се замисляли защо някои жени са спечелили славата на „желязната жена” в политиката. Замисляли сме се кои нейни качества я издигат в тая светлина. Това са нейните две особени качества – градивната енергия, политическят хъс, реформаторския дух и нейното бунтарство, непримиримост с несправедливостите, но бунтарството не в смисъла на изпитването на скепсис, а в утвърждаването на справедливото начало в политиката, на реформите, а защо не и промяна в ходовете на политическите процеси.....Точно тези черти на жената са й „присъдили” правото от десетилетия насам да избира, да бъде избирана, да участва в политиката на местно ниво, после на национално, а оттук да заема високи постове. Въпреки малкия брой, историята е създала  велики жени-политици, жени, стигнали до много високо ниво в политическата йерархия.

  • Мария Антоанета, известна като Мадам Антоан, смелата и дръзка кралица на Франция,. На нея принадежи фразата: „Смелост! Показвала съм я в продължение на години. Смятайте, че ще я загубя, когато приключат моите страдания”.

 

За да се разкаже историята за Мария Антоанета, е необходимо да се открие наново цял процес. За да се нападнемонархията, Френската революция е трябвало да атакува Кралицата на Франция. Вестници, книги и различни публикации пишат клевети за Малия Антоанета. Но настъпва промяна, когато един Бурбон се качва на престола. Вече се пишат само хвалебствия за нея. Пише се за нейната доброта, за жертвоготовността й, за героизма й. В тази връзка истината може би лежи някъде по средата. Но едно е сигурно – нейният характер и нейната воля са били непоклатимо силни. 

  • Екатерина Велика

При управлението на Екатерина Русия става все по-силна и бива призната като една от великите сили в Европа. Нейните успехи във външната политика и понякога бруталните й репресивни мерки в началото на даден бунт допълват забързания й личен живот. Тя проявява много енергия и показва достатъчно широки интереси. И в един момент започва да се чувства достатъчно сигурна, за да положи началото на реформаторска дейност. Екатерина Втора  предприема първата голяма реформа в духа на Просвещението,  правната система на Русия.

  • Индира Ганди – символът на жената

Желязната лейди на Азия е лишена от нормално детство, но благодарение на това тя калява своя характер. Въпреки че тя е разглезена от дядо си Мотилал, Ганди припомня, че се чувства "несигурна." Но тя започва да показва независим характер. Тя се развива като сериозно дете и пораства преждевременно.

След придобиването на независимостта на Индия приемането на жена, Индира Ганди, на висок пост в най-гъсто населената страна в света бе от особено значение за жените, които по традиционен начин се подчиняват на мъжете. В допълнение ще кажем, че тя е вдъхновение и за хората в други страни от Третия свят.

Индира Ганди като първата жена министър-председател на Индия бива нападана рядко заради принадлежността й към нежния пол. Даже понякога тя е била в състояние да се възползва от факта, че е жена, за да проектира себе си като майка на Индия. И нещо много важно – никой не възразява срещу заемането й на едно от най-високите политически постове. Товa е факт на базата на проведени интервюта с много жители в Индия, които имат резерви по отношение на женското участие в политиката. В Индия проблемът е много по-сериозен, тоест, това което се наблюдава в другите демократични страни е, че нараства женското присъствие в политическия живот, докато в Индия намалява.

Жените в Индия винаги са били маргинализирани. Но в днешни дни се наблюдава една сериозна реакция не само от политици, а и от страна на доста интелектуалци, които отхвърлят идеята да има резерви по отношение на женското участие в политиката. Ето и пример за две жени, които биват отхвърляни от политическата им дейност:

- Сароха Кашикар – съпруга на известен индийски политик. Влиза в политиката, като се кандидатира за изборите за събрание в щата Махаращра. Печели изборите. Но като член на събранието на нея й се налага на пътува до Бомбай. И по време на тези пътувания тя е придружавана от зет си, защото при провеждането й на нормален разговор с колеги мъже тя ще бъде разбрана неправилно. По-късно тя се оттегля от политиката.

 

- Ума Барти – политик от партията БЖП, е принудена да се оттегли от поста си поради клеветата по неин адрес от страна на нейните колеги, които завиждат на масовата й популярност и виждат заплаха в нейно лице.

·         Беназир Бхуто – символът на модерността, модел за жената в мюсюлманския свят

Тя е известна сред колеги и приятели по начина на мислене. Тя бе жената, която накара народа си да осъди насилието срещу жени и да презира дискриминацията и всякакъв вид злоупотреба с жени. Ако говорим за политическата история на Беназир, то това ще изисква доста дълто време, в което трябва да проследим нейните успехи, неуспехи, разочарования и официални победи. Но тя бе с уникален харизматичен характер, извиращ от кюрдско-персийските й корени и имаше визията, в която вярва в пакистанската общност. Тя силно вярваше, че страната има толкова много потенциал за постигане на напредък, така че гражданите да постигнат силен успех. Да не забравим да подчертаем, че Беназир не бе просто една активна политическа фигура, тя беше също жена и майка, която поддържа семейството си и практикуваше обичайната си роля на семейна жена. Ето защо, тя беше близо до сърцата на много жени.

·         Маргарет Тачър: “The Iron Woman”

Тачър бе избрана за първата жена министър-председател на Великобритания на 4 май, 1979 година. Това бе период, когато се наблюдава растяща инфлация, растяща безработица и спад в търговията в резултат на колективистичните политики и политиките на консенсус на правителствата след военния период. Повлияна от идеите на Кийт Джоузеф и тези на американския икономист Милтън Фридман, Тачър предначертава едно ново течение – Тачеризма. Тази икономическа теория бе насочена към индивидуалното предприемачество и намаляване на държавната намеса. Железният характер на Тачър още по-ясно проличава, когато избухва бомба, предназначена за нея пред хотела, в който е настанена. Но на следвашя ден за целта на една конференция тя отново е елегантна, гримирана, свежа и демократична.  Като подчертаваме, че ролята не жената политик през отделните периоди от историята е била да обединява и разтопява ледове, не бива да пропуснем много важната роля на Тачър за края на студената война. „Желязната лейди” създава специален съюз между нея и тогавашния американския президент Роналд Рейгън. „Тя беше топла, женствена, щедра и инелигентна и това бе видимо от първите й думи по отношение ролята на правителството и повишаване икономическата свобода, които споделяхме и двамата”, отбелясва Рейгън.

  • Корасон Акино – иконата на демокрацията на Филипините

Триумфът  на мирната революция и издигането на Корасон Акино за президент маркира края на авторитарното управление във Филипините и началото на нова ера за филипинците. Относително мирния начин, по който Акино идва на власт привлича международно признание и възхищение, не само за нея, но и за филипинския народ.

Тя провежда редица конституционални, икономически и политически реформи.

Съчетанието на тези важни черти от характера на жената са й давали силата и волята да се бори за ролята й на общественик и в същото време й дават моралното и естествено право да бъде деен участник в политиката, да обединява и да прави съюзи.

Има още много примери за жени, стигнали във върха на политическата им кариера като: Кондолиза Райс, САЩ; Глория Арройо, Филипините; Ерта Паскал Труййо, от Хаити; Исабел Перон, Аржентина; Голда Меир, Израел; Лидия Гайлер, Боливия; Каледа Рахман, Бангладеш; Сирамаво Бандаранаике, Шри Ланка.

 

България също оставя трайни и ярки следи в даването приоритет на ролята на женското начало в поритиката. В страната ни расте тенденцията за включване на жените в политиката. С оглед на важността на достигането на политическото лидерство на страната ни в Европейския съюз и задаването на приоритетите на това ниво е много важно да отбележим имената на защитниците на българската кауза в европейски и международен аспект:

Филиз Хюсменова, една от авторитетните български представители в Европейския парламент, нежната жена-политик с твърда ръка и принципи; Меглена Кунева, бивш еврокомисар, „железният дипломат. Сега изгрява и звездата на новия български еврокомисар Кристалина Георгиева, новата жена фурия. България може да се гордее с тях  като политици, които се ръководят от чувството на родолюбие. Те защитават националният интерес, който е опорна точка в тяхната дейност, като редом с това те защитават стриктно интереса и на всички европейски граждани.

Борбите и движенията с цел придобиване на женски права през десетилетията бележат имат един много ценен приоритет - даването на възможност за политическа изява на жената. Те станаха реалност, защото жената прецени, че докато не получи правото и силата да допринася в политиката, тя трябва да чака и да зависи от другите в тази сфера. През 19. век бе период, когато жените се бореха главно за икономическа свобода и за възможности в сферата на образованието. Малко по-късно стана ясно, че без силен глас в процесите на вземане на решения експлоатирането и дискриминацията по отношение на жените няма да има край. И наистина през следващия век жените започнаха да отстояват своите искания за получаване на своя дял в участието в политиката. Участието в организациите на гражданското общество, исканията за правото да грасуват, законното право да бъде избирана в парламентите и правителството бяха важните аспекти в ролята на жената като политик. Съществува световен динамичен процес за по-голямо участие на жените в политическата и обществената сфера, което е критерий за отразяване демократичното ниво в дадено общество. 

Защо е необходимо насърчаването участието на жената в политиката? Първо, не можем да говорим за демокрация, без да оставим място на жената на политическата сцена. А това е същината на демокрацията. Постигането на демокрацията предполага партньорство между мъжа и жената в процеса на обществените дела, в които те работят заедно, като се допълват и се обогатяват взаимно. Успехът без демокрация е невъзможен; демокрация без жената е също невъзможна. Второ, страни, които насърчават и подкрепят участието на жените в политиката като равни имат по-високи стандарти на живот. Трето, участието на жените води до развитието на местни и национали политики, благодарение на които е по-вероятно да се обърне внимание на социално-икономическо и политическите предизвикателства пред жените, техните семейства и хората в неравностойно положение.

Когато говорим по принцип за жените в политиката и особено за тези от арабския свят с консервативни традиции, можем лесно да видим, че не е трудно за жената да бъде политически активна. Достатъчно е да следва каузата на своята общност, а в нашия случай на българския национален интерес, и да работи по тяхното осъществяване, да следва и се ръководи от важните и незаменими общочовешки принципи и принципите в политиката, а понякога да взаимства добрите практики от експеримента, който имат „железните дами” - от тяхната смелост и креативност. Тя ще продължава да бъде способна да промени не само нейния свят, а и света на околните, на нейната нация.