Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

В началото бе омразата

PrintE-mail

There are no translations available.

Емине Гюлестан

Телевизия “СКАТ” е основана през 1992 г. “като малък кабелен оператор в провинцията”, както пише на официалната им интернет страница. Тази малка кабеларка всъщност през годините се превръща в мощна пропагандна машина за ултранационалистически тези и омраза “лееща” се през екрана. На 24 януари 1994 г. пък стартира с първата си новинарска емисия. СКАТ Тв започва своя житейски път като регионална телевизия, но по-късно става национална и в момента се намира сред първите десет по рейтинг.

Има студиа в София, Пловдив, Варна и Кърджали и цялото Южно Черноморие, като се разпространява по сателит по цял свят. От създаването си до сега СКАТ е насторена пронационалистически, с открита демонстрация на антисемитизъм, расизъм и ксенофобия. Твърди се, че парите за старта на СКАТ са от местната банка “Пеков”, която впоследствие фалира, но дава достатъчно мощни кредити на кабеларката.

СКАТ става особено популярна с предаването “Атака” с водещ Волен Сидеров, всекидневната рубрика на телевизията. От предаването се ражда и партия “Атака.” Въпреки, че според думите на Волен Сидеров “В началото на 2005 г. предаването АТАКА имаше рейтинг по-висок от "Панорама" на БНТ, "На 4 очи" на Нова ТВ, на "Коритаров лайв" по  Би Ти Ви, от още редица предавания…Казвате "партия АТАКА се роди в телевизия СКАТ". Не, партия АТАКА се роди, защото аз имах идея да създам такава политическа сила…Моето политическо присъствие не може да се редуцира само до предаването, което водих в СКАТ. Затова и партия АТАКА не може да се отъждествява с телевизия СКАТ.” (http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=71253 &format=print&edition_id=1239)

Уместно е да вметнем, че телевизията търси скандалното и крайното на всяка цена, защото полупорнографското предаване “Сигнално жълто” бе една от запазените марки на телевизията, а нека си припомним и скандалният немски журналист Ник Щайн - германецът, който пръв превърна говоренето срещу турците и ДПС в средство за популярност, рейтинг и пари, който именно кабелният канал приюти, след като предаването му „От телефон до микрофон”, което бе свалено от първата телевизия, която го излъчва – „Ден”. И всъщност този отдавна забравен журналист умело постла основите, по които да се изгради профилът на самата телевизия СКАТ.

СКАТ е собственост на председателя на Национален фронт за спасение на България Валери Сименов, който успява през 2014 година не само да вкара 18 народни представители, но и да стане част от управляващата “неформална” четворна коалиция. Докато кумецът Волен Сидеров вкарва едва 11 от партия “Атака”. Но така или иначе вечната дружба между двамата лидери изглежда е свършила или може да е свършила само за пред хората, така както се случва по принцип в политиката. Валери Симеонов и Волен Сидеров имат няколко допирни точки, познават се от гимназиалните години, като и двамата започват своят политически път именно от СДС. Телевизия СКАТ се превръща в начална точка и на политическите им кариери. Все пак праването на политика става много по-лесно със собствена трибуна, било то телевизионна или вестникарска, тук и двете са налични.

Но защо се стигна до разрива между двамата националисти? Две са версиите, които се въртят в публичното простронство, едната е свързана с влизането на Волен Сидеров от Бургаския многомандатен район наместо Варненския, което лишава Валентин Касабов от място в 41-то Народно събрание; втората е свързана с подкрепата, която Атака дава на ГЕРБ през първия им мандат, макар в Бургаската община по това време, Валери Симеонов да е начело на общинския съвет и да е в тясно разбирателтво именно с кмета на ГЕРБ и така 2009 година се оказва преломна по отношение на бъдещето развитие на национализма в България. В интервю за в. „Атака” същата година Волен Сидеров, заявява: “Симеонов се е свързал с лоялния гражданин Алексей Петров и с Яне Янев и идеята е да направят партия, която да се мъчи да изтласка АТАКА”. (http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=71253&format=print&edition_id=1239) И така на 17 май 2011 година заедно с Валентин Касабов и Дончо Хаджиев (съуправител на телевизия СКАТ) Валери Симеонов е сред тримата съучредители на Националния фронт за спасение на България (НФСБ).

На първите избори, на които се явява партията са президентските, като НФСБ издига Стефан Солаков, който води предаване в СКАТ. Стефан Солаков е бил щатен служител на Първо главно управление на ДС, а в биографията му пише “Един от малкото хора в България, които са наясно с българо-турските отношения през годините и с вътрешната и външна политиката на турската държава в наши дни”. (http://www.skat.bg/Public/nfsb/candidats/nfsb_001.pdf) Колко по-удачен кандидат за НФСБ. Но в крайна сметка той получава само 2,5 % от гласовете. Същата година се провеждат и местните избори, като лично Валери Симеонов е кандидат за кмет на гр. Бургас и остава на второ място с 11,25% от гласовете, а в общинския съвет партията има 7 от общо 51 места в общинския съвет. През 2013 на извънредните парламентарни избори получава 3,7% от гласовете и остава извън парламента. На следващата 2014 година партията участва кат коалицията Патриотичен фронт и получава 7,2 % подкрепа и получава 19 места в Народното събрание и влиза в неформалната четворна коалиция и става част от управлението. Участието на ПФ и в частност формацията на Валери Симеонов е белязано с крайни ксенофобски изказвания, скандални предложения и демонстрация на тотално неуважение към парламентаризма.

Така се оказва, че партията на Симеонов не бива обслужвана само от телевизията, а има и собстен вестник “Десант”, с който: “се стремим да отвоюваме загубените територии на българщината и да наложим правдата. Ние посочваме конкретно имената и делата на виновните за разрухата на България!” (http://www.desant.net/info/142/) Механизмите, по които се залага на партийната агитация са идентични с партия АТАКА. Вестник и телевизия и какво повече и е нужна на една партия, за да достига до своя електорат и то без да очаква някой да го отрази, защото цялата медия работи само и единствено за партийната централа.

След разрива с кумеца Сидеров обаче излизат доста интересни факти, както за единия националист, така и за другия. Взаимните нападки и обвинения открехват вратата към потулени, забравени или неизречени до сега дела. В много материали на партийния вестник на „Атака” се публикуват уличаващи Валери Симеонов в търговия с влияние и конфликт на интереси статии. Според статия на Магдалена Ташева публикувана на 29 май 2010 г. във в. “Атака” (http://arhiv.m.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1333&text=&fromDate=&toDate=&newsID=78215) със заглавие “Срещу шефа на СКАТ се водят 22 дела и проверки” се посочва: “Срещу Винкела* се водят 22 дела, разследвания и проверки. Конфликт на интереси, облагодетелстване от властта, нарушаване на закони и много други са само малка част от причините за интереса на Темида към собственика на телевизия СКАТ. След като влезе в местния парламент на Бургас и стана председател на Общинския съвет, Валери Симеонов се захвана да урежда имоти и сделки за себе си и за телевизията си СКАТ. В резултат на това срещу него, кабеларката му и фирми, близки до тях, се водят 22 съдебни дела, следствия и проверки за административни нарушения. Поне 5 са наказателните дела срещу Винкела в бургаския съд. Той е обект на проверка и от комисията за разкриване на конфликта на интереси. Срещу Симеонов вече има и решение на Комисията за защита от дискриминация. Две районни структури на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) - на Смолян и на Бургас, са наложили три глоби на Винкела. Общо 4 са проверките, които е завършила или в монета прави Националната агенция по приходите. Два са сигналите до Главна и до Бургаска районна прокуратура. СЕМ е сезиран също 2 пъти от ощетени фирми. ”

Дали и как проверките са завършили не е ясно, но разбира се е важно да се знаят тези факти, за хора, които се опитват да се изкарат радетели на изконните български ценности (според програмната декларация на НФСБ за избори 2014 г.). По нататък се пояснява за закупен мотел на безценица в Малко Търново; също така се пояснява и как след пребиваването на Валери Сименов в общинския съвет в Бургас СКАТ ООД заедно с БТК в “града и региона се оказват единствените, които притежават подобни оптични кабели”. Тоест всеки, който иска да направи кабеларка, за да почне да предлага интернет услуги и каквито и да било други телекомуникационни дейности, свързани с кабели, трябва да иска от двете дружества и техните собственици разрешение.” (в. Атака, 05 април 2013 г.); Несъмнено има още доста итересни факти, но когато само пишеш без реално да доказваш, влизаш в полето на внушенията, както Симеонов и неговите медии.

Инетересен факт е, че Валери Сименов е роден в град Долни чифлик, област Варна в семейство но военен и учителка. Баща му Симеон Балевски е член на БКП, като последно заеманата от него длъжност е заместник командир по политическата част на полк. Семейство Балевски е тясно свързана с БКП - академик Ангел Балевски (дългогодишен представител на БАН), проф. Методи Балевски, и зам. Министър. Така Сшмеонов- Балевски е част от известната комунистическа фамилия. Само остава да предположим защо Сименов си променя последното име. Оказва се също, че омразата му към мюезина се корени именно във факта, че къщата им се намира точно срещу джамията в селото. (в. „Атака”, 19.04.2013 г.) Нека припомним, че Симеонов подава оставка като председател на общинския съвет заради проекта да се строи джамия на общински терен в квартал Меден рудник - Бургас. Симеонов е: “омерзен от решението на ГЕРБ, БСП, СДС и няколко по-малки партии.”

*Винкела - Прякорът е получен във времето, когато Валери Симеонов е търгувал със старо желязо в комбинат “Промет”, Дебелт