Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Пред предсрочните избори

PrintE-mail

Thursday, 28 February 2013 20:25

There are no translations available.

Намаляването на народните представители

ще е без позитивен ефект

Румен Лозанов

В общественото пространство стана модерно да се дискутира и все повече привърженици да намира идеята на РЗС (крепящи досега кабинетът Борисов) и част от протестиращите срещу правителството за свикване на референдум за намаляване броя на депутатите в Народното събрание (НС). По този начин броят на народните представители, според тях, може да бъде сведен от 240 на 100. /Нима 100 депутати ще бъдат непременно по-компетентни, по-умни, по-делови и по-отговорни от 240 народни представители е въпрос, който не се обсъжда/.

Привържениците на идеята считат още, че референдумът за намаляване броя на депутатите в НС ще бъде първата реална стъпка към свикването на Велико народно събрание с цел създаване на нова Конституция. Лидерът на РЗС дори коментира още, че съществуващия конституционен модел е порочен, като той може да бъде прекратен единствено с волята на българския народ чрез референдум. Според думите му, НС разхищава огромни средства на българския данъкоплатец, които отиват за удовлетворяване на определени лични интереси. Друг е въпросът дали точно г-н Янев би следвало да задава подобна тема за дебат.

Евентуална подписка за свикване на референдум за намаляването на броя на народните избраници е напълно възможно да събере до 1 милион подписа за по-малко от три месеца. Такъв референдум за намаляване на броя на народните представители в НС би имал доста сходни черти с предходния, с поставен въпрос – „Да се развива ли ядрената енергетика чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?”. Естествено е гласоподавателите да посочат утвърдителен отговор на подобно зададен въпрос, защото мнозинството от хората неизбежно свързват този въпрос с цената на електроенергията. По същата схема предложението за намаляване на броя на депутатите печели все повече привърженици у нас. Основният аргумент – защо да храним толкова много депутати, когато сме малка държава – буквално тъпче всеки опит за съпротива.

Въпреки че аргументите срещу предложението за намаляване на броя на народните представители са многобройни, те не могат да бъдат чути от гражданите. Причината е, че напълно липсва обществен дебат по темата. Дори самия въпрос за провеждането на нов референдум не се провежда. В референдума няма нищо лошо, защото той е висша форма на пряка демокрация. Но цената на новия референдум дали ще е поносима за изстрадалия и беден български народ. По предварителни изчисления последния референдум за развитие на ядрената енергетика ни е струвал 13 805 000 лева. С тези средства са финансирани дейностите по организационно-техническата подготовка и произвеждането на националното допитване.

С приблизително нашето съотношение население към брой народни представители са Дания, Словения и Унгария. Общо 13 държави имат данни, съпоставими с България по отношение брой на населението – брой депутати – Гърция, Дания, Ирландия, Кипър, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Швеция. Близо до данните за България са Чехия и Австрия. Например Словения, с население 2 039 399 души, има двукамерен парламент 90 депутати долна камара и 40 души горна камара. Друг пример е Австрия, с население от 8 419 000 човека, която има 246 депутати на национално ниво. Трети пример е Ирландия, с население 4 487 000 души, има 226 депутати на национално ниво. Това говори, че България се нарежда на средноевропейско равнище по съотношение население спрямо брой национални народни представители. България има население от 7 476 000 души и еднокамерен парламент от 240 народни представители.

Инициаторите на идеята, за свикване на референдум за намаляване броя на депутатите в НС, не си дават сметка за силната централизация на властта в страната ни и наличието на само едно поднационално ниво на управление – общините. А такива има и в Австрия и в Дания, и в доста от другите европейски държави. А въпросът за децентрализация на властта трябва да е приоритет на самата власт. Докато всички обсъждат финансовия аспект на децентрализацията и формирането на местни бюджети, никой не говори за липсата на необходимия манталитет на администрацията и за необходимостта от усилията на властта за установяване на реална децентрализация.

Участието на гражданите във вземането на решения, отчетността и прозрачността на администрацията в нейните дейности са основните предпоставки за децентрализирана и ефективна местна власт. С други думи необходимо е да се проведе задълбочена реформа за истинска и пълна децентрализация в България. Факт е обаче, че никой не свързва намаляването броя на народните представители с разширяването и въвеждането на регионалното самоуправление. Необходимо е разтоварването на парламента от детайлното нормотворчество и уклона към стандартизация без оглед на икономическите, демографските и културните характеристики на отделните райони.

Ограничените правомощия на местните общини и администрации, които са в състояние да решават проблемите на хората по места, има катастрофален ефект с оглед сериозните демографски и икономически проблеми на страната. Така в сферата на икономиката, образованието, социалната политика, инфраструктурата, българският парламент е претоварен. Депутатите са принудени да приемат детайлно законодателство, приложимо за различни по профил и характеристики региони на страната. Децентрализацията на властта и даването на повече правомощия на местните органи на властта напълно съвпада с политиката на ЕС за бъдеща Европа на регионите. Идеята е, че без автономни региони като базисни единици няма да има и дееспособно европейско обединение.

В настоящото си положение България е свръхцентрализирана и липсва второто ниво на управление, което е признак за недемократичност. България е от малкото страни в Европа, където в 15 министерства начело с министри е концентриран огромен властови ресурс. Държавата ни понастоящем е непосилна да изпълни своите региони с живот, като реши проблемите на хората на местно ниво свързани с безработицата, образованието, здравеопазването, екологията и т.н.

Намаляването на броя на депутатите в НС ще остави повечето малки партии без парламентарно представителство и в България отново ще се възцари гибелния двуполюсен модел. Мнозина граждани ще останат без свое представителство в парламента. Това неизбежно ще доведе до по-голям отлив на доверие на хората в държавните институции съпътствано с тотална незаинтересованост от политика. Отчуждението на елита от гражданите ще се задълбочи още повече. Ще се намали и нивото на представителност в парламентарните комисии и те ще загубят ролята си на форум на законодателни дискусии. От бюджетна гледна точка няма някакво особено значение дали народните избраници ще са 100, 200 или 240. По-ясното персонализиране на отговорността във властта идва със създаването на силно гражданско общество и по-голяма представителност в българската законодателна власт.

Съгласно чл. 63 от българската Конституция народното събрание се състои от 240 народни представители. За конституционна промяна свързана с намаляването на броя на народните избраници в законодателната власт в държавата е нужно свикването на Велико народно събрание. Същото се отнася за друго сериозно изменение на Конституцията, или за приемането на нова такава. В този смисъл каквото и да реши един референдум за ВНС, и независимо с колко висока избирателна активност е взето, то не е задължително за парламента. Обикновеното народно събрание разглежда въпроса дали да има избори за Велико народно събрание с 2/3 мнозинство. Великото народно събрание може да разглежда въпросите, за които е избрано. Великото народно събрание може да действа и като обикновено такова, само в неотложни случаи – законодателна дейност и парламентарен контрол. Срок за правомощие на Великото народно събрание – няма определен срок – то действа до разрешение на въпросите, за които е избрано. Т.е. – вероятно ще се наложи един период от поне една година, в която България ще храни 640 (400 от великото и 240 от обикновеното).народни представители. Само си представете какъв хаос ще бъде тогава…

Какво ще реши Великото народно събрание (ВНС) е неясно. Актовете на ВНС – те се обнародват от Председателя на ВНС. ВНС приема своите решение с 2/3 от 3 гласувания, като и на трите трябва да има 2/3. Актовете на ВНС не подлежат на контрол за конституционност. Т.е.- каквото реши ВНС, това е. Ами ако то реши да има 400 народни представители?

Намаляването на броя на депутатите няма да реши нито един от проблемите, свързани с икономическата и демографската криза в страната. Напротив това още повече би задълбочило тези проблеми. При свикване на ВНС за промяна в конституцията, това още повече би засилило популизма в обществото. Междувпрочем вече има гласове и призиви сред обществеността за излизане от ЕС и НАТО (от някои националистически кръгове) и поемане на държавата по самостоятелен път на развитие. Една промяна в основния закон би подигнало последващи популистки призиви на новообразувани политически формации и граждански обединения за промяна на формата на държавно управление, за промяна на формата на държавно устройство, за замяна на многопартийната с еднопартийна политическа система, за промяна на формата на управление от демокрация към комунизъм и какво ли още не.

Това би било гибелно за крехката демокрация и слабите наченки на гражданско общество в България. В такава ситуация днешните икономически и политически трудности биха ни се сторили направо нищожни. Тъка че свикването на нова ВНС не е нито безпроблемно, нито много умно точно в такъв момент, в какъвто се намира сега страната.