Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Президентска надпревара

PrintE-mail

Monday, 01 August 2011 10:34

There are no translations available.

Деница Гацинска

Президентските и местни избори, определени за 23.10.2011 година, вече чукат на вратата. Кандидатите, които са ясни до момента са: Румен Христов (Синята коалиция), Ивайло Калфин (БСП), Волен Сидеров (АТАКА), Красимир Каракачанов (ВМРО), Атанас Семов (РЗС) и издигнатите от инициативни комитети – Алексей Петров и Меглена Кунева, както кандидата на БСП - . Ивайло Калфин и на ВМРД – Красимир Каракачанов. Управляващата партия ГЕРБ упорито мълчи и отказва да представи своята кандидатура за „Дондуков” 2.

На българското общество му остава да тръпне в очакване до заветния 4-ти септември, когато ще проблесне лъч светлина в тъмнината и Бойко Борисов ще обяви кандидатите на ГЕРБ за президент и вицепрезидент.

Световната практика е претендентите за тази длъжност да се обявяват около година по-рано. В САЩ Барак Обама вече започна своята президентска кампания за изборите през 2012 г., във Франция също една от водещите основни теми е тази за предстоящите избори през 2012 г. А в България общественото внимание се измества от темата за изборите. Наскоро Парламента отново се превърна в сцена на кулинарно предаване, тип „Бон Апети”. Червената депутатка Мая Манолова обвини ГЕРБ, че провеждат предизборна кампания с кебапчета и чевермета. В началото на юни при влизането в „А” футболна група на ФК „Лудогорец”, Бойко Борисов е раздал 12 000 кебапчета на посетителите на събитието. Кебапчетата били спечелени от премиера, след като победил на тенис-среща собственик на търговска верига, производител на кебапчета. Явно към максимата „хляб и зрелища”, управляващите добавят и кебапчета. С тази постъпка Борисов нарушава три закона – Изборния кодекс, Закона за политическите партии и Наказателния кодекс, които категорично забраняват финансирането на политически партии от юридически лица.

Друга инициатива на минисър-председателя, на която се зарадвах, бе тази да спре изтичането на мозъци от страната. Ако може Бойко Борисов да се опита да разбере, че първата крачка към изтичането на мозъци е допускането на мозъци в управлението на страната. Това е най-голямата драма на България – демонстративната безмозъчност на политическия елит. У нас в момента да говориш неправилно, да си прост, да си необразован, физкултурник по душа и бит, по изказ, е политически плюс, това се харесва. Няма как да не изтичат мозъци от държава, която мрази мозъците, която преследва мозъците. Няма как да не изтичат мозъци от държава, която утроява бюджета на Министреството на спорта и намалява с 35% бюджета на Софийски университет и решава да спасява икономическите драми на нацията като орязва бюджета на Българската академия на науките. Тук не става дума за няколко милиона повече или по-малко, тук става дума за отношение, за ценностна система и още по-страшно – за тежка лиспа на ценностна система.

Това правителство не може да се стабилизира, защото е в същността си нестабилно. То е нестабилно, защото няма ядро, няма център, няма управленска идея, то няма програма, няма политичекса визия. Има харизматичен ръководител, но премиер - НЯМА, защото премиер е този, който който формира политики, а в България в момента политики не се правят. Българската политика започва със спортната зала, минава по околовръстното и свършва с т.нар. магистрала Люлин, която е един 20-километров асфалтиран път, магистрала означава 100-200-300 км. Самият факт, че централна тема на обществото ни са магистралите във време, в което Европа има програма „2020” за насърчаване на иновационната бизнес активност, на образователния ценз, на превръщане на образованието в продължение на целия живот, в начин на организиране на обществото – ние се занимаваме с магистрали и със спортни зали и това е хоризонтът на управлението ни. Но по-страшното е, че ние като общество приемаме това. Виждаме как един американски чиновник и един физкултурник, станал, поради нашата глупост, силов министър, управляват България без да им мигне окото за Конституцията.

На 12-ти юли 2011 година в Ректората на СУ „Св. Климент Охридски” се проведе конференция по повод 20 години от приемането на конституцията. Там се чуха само хубави думи за основния държавен закон, защото може би основните присъстващи бяха депутати от 7-то Велико народно събрание, подписали се под конституцията. Искам да припомня как започва нейният Преамбюл:

„Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази КОНСТИТУЦИЯ.”

Никъде в Конституцията не е разписано значението на понятия като равентсво, справедлисвост, търпимост или сигурност. Затова тези понятия зчуват може би доста абстрактно.

С Конституцията от 12-ти юли 1991 година започва историята на президентската институция в България. Отново според Конституцията, президентът в България се избира пряко от избирателите за срок от 5 години. Той може да бъде преизбран само за още един мандат. Президентът представлява държавата в международните отношения, сключва международни договори, дава и възстановява българско гражданство, назначава и освобождава от длъжност висши държавни служители, упражнява право на помилване, опрощава несъбираеми държавни вземания, насрочва избори и референдуми (когато за това има решение на Народното събрание), упражнява контрол върху законодателната дейност на Народното събрание чрез правото на отлагателно вето (правото да върне на Народното събрание приет закон за ново обсъждане). Президентът е върховен главнокомандващ въоръжените сили на България.

Никъде в Конституцията или в Закона за избиране на президент и вицепрезидент не е записано, че кандидатите за тези длъжности трябва да отговарят на определен образователен ценз. Това е сериозен пропуск!!! Все пак да не забравяме, че президентът е основният ни представител на международната политическа сцена. . В условията на парламентарното управление, държавният глава е носителят на стабилитета и приемствеността. Президентът олицетворява единството на нацията. И трябва да поддържа това единство около големите общонационални цели – да живеем в разбирателство и по европейски правила.