Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Новите правила за пенсиониране

PrintE-mail

Tuesday, 29 March 2011 14:03

There are no translations available.

адвокат Роман Леви

По своето същество пенсионното осигуряване е един дългосрочен обществен договор. Затова промените в пенсионното законодателство трябва да бъдат прецизирани и осъществени много внимателно. Глобалната финансово-икономическа криза удари сериозно публичната и капиталовата пенсионна система. А приходите в обществената пенсионна система са силно чувствителни от икономическата рецесия.

Демографското стареене на населението, глобалната иконамическа криза и неизбежните (и избежни) политически грешки са сериозно предизвикателство пред всяка пенсионна система. Безспорно в Европа пенсионната реформа е належаща, основно поради няколко фактора: увеличената продължителност на живота на европейците, демографската криза (породена от ниската раждаемост) и влошаващото се съотношение между пенсионерите и работещите хора. Пенсиите в Европа са по-щедри и изплащани за по-дълъг период от време в сравнение с други части на света. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, мъжете във Франция напускат трудовия пазар средно на 59 годишна възраст, в сравнение със САЩ, където възрастта за пенсиониране на мъжете е 65 години или Япония съответно 70 години.

В България също се води сериозна дискусия за пенсионната реформа и коя система трябва да вземе превес – капиталовата или разходопокривната система. Като най-голяма грешка на съществуващия модел у нас се сочи огромната диспропорция между разходопокривния стълб, при който постъпленията на днес работещите хора се харчат за пенсиите на днешните пенсионери, за сметка на капиталовия стълб, при който осигуровките на днес работещите се трупат по техни лични сметки, от които ще се покриват техните пенсии за в бъдеще. Така вместо реформи в параметрите на разходопокривната система е нужна радкална структурна реформа. Тя представлява преминаване към капиталовата пенсионна система, която остава финансово стабилна, тъй като пенсиите зависят от вложените средства и възвръщаемостта на тази инвестиция. Дотук добре, но липсва цялостна стратегия и визия за осъществяване на пенсионната реформа. Поради което остават съмненията, че тя представлява опит да се балансира бюджета за 2011 година.

Около 2,5 милиона души излязоха на протест в различни градове на Франция срещу плановете на президента Никола Саркози да увеличи възрастта на пенсиониране от 60 на 62 години до 2018 година. Като законът ще вдигне възрастта, на която хората ще могат да искат пълна пенсия, от 65 на 67 години до 2023 година, а периодът, в който хората ще трябва да плащат вноски за тази пенсия, ще се увеличи от 40,5 години на 41,5 години до 2020 година. В България парламентът прие на второ четене промените в Кодекса за социално осигуряване, с които започна дългосрочната пенсионна реформа. Абсурдното е, че реформата започна без дори да има достатъчна законодателни гаранции, необходими за провеждането й.

Това неизбежно минава през промяна в действащата Конституция. В основния закон на държавата (чл. 51, ал. 1 от Конституцията) е залегнало единствено това, че гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. Според императивните редове на Конституцията България трябва да е социална държава. Но от 01.01.2011 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст жените ще придобиват при навършване на 60 години и при 34 години стаж, а при мъжете условията ще са 63 години и 37 години стаж. Като това ще става от 2012 г. по схема ще се увеличава възрастта за пенсиониране с 6 месеца всяка година. Като пенсионната възраст за достигане до 63-годишна възраст за жените и 65 годишна възраст за мъжете. Работата ще продължи до достигане 40 години стаж за мъжете и 37 за жените. Така България изпревари Франция в пенсионната реформа, дори преди да достигнем тяхното здравеопазване, за да могат повече сънародници да доживеят до пенсия. Само за сравнение средната продължителност на живота в България е - 69,7 г. за мъжете и 75,1 г. за жените. Тя е с около 7,4 години по-ниска от тази на първите 15 страни от ЕС и с 3,3 г. - от новоприетите 10 държави. Т.е. – у нас пенсии се получават много по-малко време. По-дълго от българите живеят и хората в останалите балкански страни. Според последното проучване на „Барометър България” България е с най-висока смъртност в ЕС.

От тази година отпада и т. нар. точкова ситема за пенсиониране (за масовата, трета категория труд), въпреки изричното настояване на КНСБ тя да се запази още година. Тя даваше възможност хората да излязат в пенсия, когато съберат 94 точки за жените и 100 точки за мъжете. Точките се формулират като сбор от задължителния компонент възраст, (60 години за жените и 63 години за мъжете) и плаващия компонент стаж (34 години за жените и 37 години за мъжете). За пенсиониращите се предимството на точковата система е, че ако не им достига възраст или стаж те се компенсират взаимно. С отпадонето на точковата система обаче изискванията за стаж и възраст стават самостоятелни. Председателят на социалната комисия в парламента Драгомир Стойнев изрази сериозни опасения, че това ще направи невъзможно пенсионирането на 10 000 души. Така хиляди възрастни ще се разминат на косъм от пенсионирането. Според думите на президента Първанов това е политика, която прехвърля тежестта на кризата върху онеправданите и работниците. И още, не може един човек, който си мисли, че му предстои да се пенсионира през 2011 г., броени дни преди това да разбере, че трябва да работи още години или да търси пари да си откупи липсващия стаж. В същото време НОИ ще продължи да плаща ранните пенсии на работещите при тежки условия до края на 2014 г., като още през 2006 г. се предвиждаше привилегията за ранно пенсиониране на работниците от първа и втора категория да отпадне. Работещите ще продължат да субсидират полицаите и военните, защото те имат право да се пенсионират много по-рано, а държавата не ги осигурява допълнително за това. Стажът за служителите на МВР, военното министерство и ДАНС ще се увеличи с три години – от 25 на 28.

Текстове от Кодекса за социално осигуряване, касаещи национализацията на лични партиди от пенсионни фондове, ще бъдат обжалвани в Котституционния съд. Депутати от опозицията поискаха да бъде обявен за противоконституционен текстът, с който се разрешава средства по индивидуалните търговски партиди на хора, осигурявани в професионален пенсионен фонд, да се прехвърлят във фонд „Пенсии” на Националния осигурителен институт. В резултат на това автоматично и недопустимо се прекратяват договорни отношения между осигуряващите лица и пенсионноосигурителните дружества. От правна гледна точка това е недопустимо. Очакваната сума, която професионалните пенсионни фондове ще прехвърлят около 100 млн. лева. Хората трябва да получат правото да избират дали осигурителните им вноски да постъпват в частно дружество или във фонд „Пенсии” в НОИ. Недопустимо е в европейска държава това да се прави с административна принуда, при наличието на изрядни договорни отношения. Освен това остават сериозни съмнения, че прехвърлянето на индивидуалните партиди се прави, за да могат да се прикрият следите на нередовните осигурители.

Друга недомислица в гласуваните на второ четене промени в Кодекса за социално осигуряване е отпадането на разсроченото купуване на стаж за пенсия. Така от 2011 г. стаж за пенсия може да се купува само накуп (като цяло, а не на части). Досега всеки кандидат-пенсионер можеше да набави недостигащ стаж до 3 години, а плащането да се разсрочва за период до 5 години, а когато става въпрос за купуване на между 3 и 5 години, вноските за тях можеше да се внесат за 8 години. От 01.01.2011 г. бъдещите пенсионери ще трябва да плащат парите за липсващ стаж кеш. Националният осигурителен институт излиза с аргумента, че не е кредитна институция. С купуването на стаж навършилите пенсионна възраст (63 г. за мъжете и 60 г. за жените) могат да се пенсионират, ако не им достигат до 5 години стаж. За целта те трябва да внесат в НОИ необходимите вноски за липсващия период. С 1.8 процента е увеличена вноската за фонд „Пенсии”, която влезе в сила от 2011 г. С миналите поправки на второ четене в Кодекса за социално осигуряване, хората в пред пенсионна възраст са длъжни да дадат около 4500 лв. наведнъж, за да могат да се пенсионират (сумата, равна за осигуровките върху 420 лв. за пет години). Средно – това са пенсиите за близо година и половина. Така от 2011 г. много хора няма да могат да се пенсионират, защото точковата система отпада и вече няма да е възможно недостигащ стаж да се компенсира с по-висока възраст. За осигурителен стаж при пенсиониране ще се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше и полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но за не повече от срока за обучение, предвиден в учебния план за завършената специалност. И тук внимание – всички вноски обаче трябва да са платени еднократно по банков път. Така висшистите ще бъдат най-засегнати от промяната, защото започват да работят по-късно от останалите и вероятността стажът им за пенсия да не достигне е по-голяма. Или хората, за които се приема че имат по-висок принос в труда, фактически по-трудно ще получават пенсии. Още повече с изискването вноските да се плащат накуп, най-ощетени отново ще са хората с висше образование, които еднократно ще трябва да внесат около 4500 лева. С други думи, който няма 4500 лв. ще бъде изхвърлен от осигурителната система, без значение, че е внасял осигуровки например 30 години.

Всеобщо е мнението, че пенсионната реформа няма да реши проблемите на системата, а ще ги отложи във времето. В момента недостигът на Държавно обществено осигуряване надхвърля 2 милиарда лева. Според очакванията на правителството дефицитът на НОИ ще започне да се топи още през 2011 г., заради увеличената осигурителна вноска с 1.8%, а до 2035 г. целият бюджет на НОИ трябва да няма дефицит. Да си припомним, че още през 2000 г. тогавашните реформатори заложиха оптимистични прогнози – според тях сега НОИ трябваше да бъде без дефицит и дори да има резерв за плащания за 2 месеца. Именно поради липсата на задълбоченост в реформите, най вероятно и през следващите 20 години, няма да има баланс в системата. Необходима е цялостна визия и стратегия за пенсионна реформа, която трябва да се извърши паралелно и дори след сериозна реформа в здравеопазването (нещата са взаимно свързани). Ясно е, че работата „на парче” до нищо добро не води.

Как е в ЕС?

Франция

Минимална пенсионна възраст: според закона, който остава да бъде одобрен от Сената, минималната пенсионна възраст ще се увеличи от 60 на 62 години до 2018 година. Възрастта за получаване на пълна пенсия: законът ще вдигне възрастта, на която хората ще могат да искат пълна пенсия, от 65 на 67 година до 2023 година, а периодът, в който хората ще трябва да плащат вноски за тази пенсия ще се увеличи от 40,5 години на 41,5 години до 2020 година.

Германия

Минимална пенсионна възраст: законът за пенсионна реформа, който бе гласуван през март 2007 година, предвижда вдигане на минималната възраст за пенсиониране от 62 години на 63 години до 2029 година. Възрастта за получаване на пълна пенсия: постепенно ще се увеличи от 65 години на 67 години до 2029 година, а осигурителният период за пълна пенсия ще нарасне от 35 години на 45 години до 2029 година.

Великобритания

Минимална пенсионна възраст: ще се вдигне от 65 години на 66 години до 2024 година според реформата, приета от предишното правителство. Новото правителство планира да обсъди идеята увеличението да стане до 2016 година, а не до 2024 както се предвижда. Възрастта за получаване на пълна пенсия: през 2007 година лейбъристкото правителство одобри план да увеличаване на постоянната възраст за пълна пенсия от 65 години за мъжете и 60 за жените на 68 години до 2046 година.

Испания

Минимална пенсионна възраст: Испанското социалистическо правителство обмисля реформа, която да вдигне възрастта от 61 на 63 години в периода от 2013 до 2025 година. Сега работещите в държавния сектор могат да се пенсионират на 61 години, след като са внасяли пенсионните си вноски в продължение на 30 години. Възрастта за получаване на пълна пенсия: правителството обсъжда идеята за увеличаването й от 65 години на 67 години. Все още няма предложен закон.