Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Писмо от читател: Как стана така?

ПечатЕ-мейл

Петък, 07 Август 2009 15:50

Как стана така, че така силно се привързах към идеите на ДПС? Този въпрос ми го задаваха мнозина. Ето че най-накрая имам възможност да ви отговоря.

Първо искам да ви кажа няколко думи за себе си. Казвам се Мелек Кароглу. На 21 години съм. Пораснах на село, но в по-късно дойдох в малко по-голямото градче Добрич и то с доста добра подготовка, която получих от началното ми училище. Средното си образование продължих във Финансово-Стопанска гимназия "Васил Левски". Бях добра уеничка, и смея да кажа - с авторитет сред съученици и основно сред учители. Още преди да завърша училище, се наложи да замина за Турция. Но въпреки това, захванах се и завърших много успешно. Кандидатствах през 2008 година във Варненския иконимически универститет с тест по география, на който получих оценка 5.50 и с диплом 5.39… Не ме приеха!!! Сега работя и смея смело да твърдя в доста добра работна обстановка. Счетоводител съм, да го наречем по-точно помощник счетоводител, доста отговорна работа и това е нещото което овладявам добре, а и ми харесва. Много ненужни неща казах може би, но сега се чувствам по готова да ви огтоворя на въпроса.

Никога не е преставало да ме измъчва чувството за дискриминация. В периода когато се омъжих и живях в Турция ми беше хубаво. Вярно е, че там твърде много мислех за родното и се чувствах повече като българка, но за жалост тук ме карат да се чувствам още повече като чужденец . Половината ми клиенти, с които работя, демонстират неуважението и дори омразата си към всички турци и малцинства. В момента, в който узнаят, че аз съм туркиня, хапят език и устни и се превиват, и се препъват... Искам хората да се оценяват не по етнос, а по качествата, които притежават,по ценности и умения, които владеят, знанията, които носят. Чрез ДПС и моят глас, който не мисля че е само "капка в гьола", добива материална стойност. Чрез ДПС фактически реално се даде гласност на тази дискриминация. В тази партия мисля, че бих могла да намеря нужната упора, чрез която хората да не ме виждат само като етнос и етническа принадлежност, а и като млад човек, с желания, цели и амбиции. Искам да мога да се доверявам на една такава сила, така че когато й се опра да знам че няма да падна. Искам да помогна в грижите за тази партия, за да се грижи добре и тя за мен. Единствената ми цел за идването ми в структурите на ДПС беше някой да ми пoмогне при подготовката за кандидтасването ми. Но дори на това първо малко събрание искрата пламна по съвсем различен начин. Тръгнах си абсолютно удовлетворена.


Признавам си, на Евроизборите тази година не гласувах. Но от тук нататък безгласна няма да остана. Нямам опит, но се поддавам на обучение. Не искам да продължавам да бъда чужденец в собствената си родина. Възлагам огромни надежди на ДПС, защото мисля че аз не съм единствения човек, който усеща така нещата. Малцинствата страдат от липса на знания, ниска култура и образование. Това е така, защото тежестта на дискриминацията е разбила може би желанието у тях да продължат своето интегирране на горе. И защо въобще трябва да се интегрират? Та те са си родени тук. Това е и тяхната родина! Не са чужди, не са дошли от някъде за да се интегрират, не са "извадки" от друг народ. Хората са без самочувствие. Аз усетих в много от тях как вярват в ДПС и придобиват самочувствие чрез движението. Усетих, че имам волята да се боря и да печеля.
Това е така защото знаят че ще има кой да им подаде ръка. Не мога да си представя кой би защитавал интересите на малцинствата, ако не е ДПС. НЕ искам да си представям една България без ДПС – без гласа на тези, които останаха тук, защото това е родината им.

Иска ми се да ви бях написала още много неща, но Вие и без това знаете по-добре от всеки друг за положението на хората като мен в страната.

Мелек Кароглу.