Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

ЕФЕКТИВНИ - Кой как мисли в зелено?

ПечатЕ-мейл

Неделя, 29 Април 2012 21:33

Марина Руменова

Популярна и често използвана дума в нашето ежедневие - ефективност.

Всяко време си има своите идоли, мода, проблеми, злободневни теми, личности и естествено „термини” в езиково отношение. Ефективност е дума, която все по-често чуваме и използваме. Говорим за ефективни мерки и програми, за ефективна работа, ефективно обучение, ефективни програми за младежи, ефективни мерки срещу кризата, срещу безработица, срещу корупцията, срещу бедността ...

Ефективен, според тълковния речник – „От който има добър ефект (в 1 знач.), резултат (обикн. под формата на продукт). Ефективна работа.” В естествена логика на нещата според смисъла на думата, спокойно би трябвало да можем да асоциираме ефективен с градивен (в смисъла на подобряване, повишаване, ако щете и на модернизиране. Повишен резултат в следствие на интензивно развитие). В последно време за съжаление нищо градивно и нищо ефективно не виждам и не усещам в общественото пространство на нашата страна. Като млад човек, живеещ и работещ в България, дълбоко в мисълта и съзнанието ми се е настанило чувството, че нищо не се случва в положителна посока, че няма промяна към по- добро, че няма развитие. Напротив от ден на ден все повече нещата се объркват, обществото морално, емоционално и финансово затъва в една лепкава и смрадлива помия.

Изненадващо или може би – не, но според приетите закони „Енергийната ефективност” е задължителна за всички граждани, притежаващи имоти. На 28 март 2012 год. официално в България е отворен фонда за „Енергийна ефективност”. Той ще предостави около 50 милиона лева на гражданите, за да реконструират, ремонтират и топлоизолират жилищата си. Според кратка статистика – само 40% от жилищата са монолитни, останалите 60% са панелно и ЕПК строителство. Около 700 000 многофамилни сгради спешно се нуждаят от неотложен ремонт – не само козметичен, но и от основно конструктивно обследване и предприемане на мерки с цел обезопасяване и удължаване на живота на сградата. Това не е особено изненадващо все известно, е че повечето сгради са строени в периода от 1960 до 1989 година.

Казано по друг начин 70% от населението обитава сгради на възраст между 30 и 50 години. Само да изясним, че една панелна конструкция се проектира за период на експлоатация от 50 години. Останалите 30% от сградния фонд не са в по-розово положение – само около 10 % са ново строителство, отговарящо на новия земетръсен правилник и нормите за енергийна ефективност. Спорен остава въпроса за монолитните сгради на повече от 50 години, в България има здания от 1900 год., обявени за паметници на културата и архитектурата – с тях какво ще правим? Ролята на фонда е да подпомогне гражданите с около 20% от разходите по модернизиране на имотите им, т.с синхронизирането им с изискванията за енергоефективни сгради. Първо е необходимо да се извърши основен ремонт на сграда. За целта е нужно тя да не се обитава от хора – това как ще стане, къде ще живеят собствениците, кой ще плаща разходите за преместване и наем – фонда и държавата не ги интересува, като че ли те са в една стерилна среда вън от обществото и интереси му. Нека излезем в реалността.

В Европа отдавна се говори за енергиинаефективност и за пасивни сгради. Редица страни, дори и от бившия соцлагер, имат опит в реконструкцията и модернизирането на сградния си фонд. При тях тези процеси са започнали доста по-рано. В различните страни членки са избрани адаптирани и работещи модели за субсидиране на собствениците на имоти от страна на държавата. Прилагани са стандартни и нестандартни подходи - това не е толкова важно - от значение, е че правителствата са успели да намерят баланса и да мотивират гражданите си да мислят в зелено. Да инвестират в жилищата си и да плащат по-малки разходи. Да пестят от въглеродни емисии и най-важното – инвестицията да се връща в рамките на две до три години.

В България нещата са малко нерационално структурирани в това отношение. Години наред нямаше обща визия в направление пасивно строителство и реновиране на сградния фонд. Най- често нещата изглеждат така:

Стара сграда, интересно (кичозно) нашарена, като на кръпки в различни цветове – частично изолирана, има розова, бяла и сивееща, нескопосано лепната кръпка от топлоизолация. Някога зданието е било красиво и с изразен стил – днес прилича на нещо, напомнящо на най-бедните предградия на Мексико. Защо ли? Нали е добре да се топлоизолират сградите, нали е полезно да се подменят

водопроводните, канализационни и отоплителните инсталации, да се монтира нова дограма, да се спрат течовете от покрива – така и ледени висулки няма да има през зимата. Нали сградата ще стане енергийно ефективна – ще намалеят сметките за отопление и климатизация, градската среда ще стане приветлива с едни приятни, обновени и безопасни сгради. Защо хората не го правят масово? Защо хората не искат да са ефективни, да плащат по-малко сметки за ток и парно? Защо хората не мислят в зелено по-малко консумирана енергия, по-малко СО2 емисии – по-чиста природа. Дълбоко залегнало е схващането, че природата сме взели назаем от нашите деца и трябва да я съхраним за тях.

Живея в типично за България панелно строителство от средата на миналия век, както и около 50% от населението на страната. Блокче на 8 етажа с два входа, по 3 апартамента на етаж. Запознавайки се с различни сайтове, със Закона за енергийна ефективност, със Закона за етажната собственост в Директива 20-20-20 на европейско ниво. Различни разработки и анализи, за това колко ще спаднат сметките за отопление и охлаждане на жилището, за това колко са топлинните загуби през външните ограждащи елементи и дограмите и най- важното различни ценови предложения.

Първо разбира се трябва да се организират всички живущи в сградата и да се регистрират по закона за етажната собственост, да си назначат домоуправител на заплата, или да сключат договор с фирма, предлагаща услугата домоуправител. Малко се чудно е как точно човек, който не живее в една сграда ще е съпричастен с проблемите на хората и ще ги решава по най-благоразумния начин

( но за това друг път). Втората стъпка е да се наеме фирма, която да направи обследване енергийно и конструктивно – второто не е задължително, ама нали то е най-важно. Звучи като красиво, тренира и релефно тяло на спортист, който е счупил бедрената си кост – и какво като има мускул на крака, а не може да стои прав?

За енергийно обследване искат около 5-6 лева на квадратен метър, и чертежи на сградата, но ако не се разполага с такива. Предлагат и архитектурно заснемане срещу 2-3 лева на квадрат и конструктивно обследване( становище) пак срещу толкова. Средно за едно жилище от 70 кв.м. чиста жилищна площ се падат около 20 кв.м. общи части или общо около 90 квадратни метра по 12 лева на кв.м. Около 1 100 лева. След тези оценки ще се предпише да се монтира топлоизолация минимум 8 см. толкова е по норма минималната дебелина, която трябва да има една сграда.

Продължавам напред в дебрите на енергийната ефективност – разбира

се мероприятието е задължително, заедно с техническия паспорт и енергийния паспорт на сградата, за тях се плаща по отделно. Задължително за всички сгради, респективно собственици до 2014 год. е да имат паспорт, да са обследвани и строително-монтажните работи да са приключили, в противен случай не можеш да продаваш/купуваш или отдаваш/наемаш под наем жилище.

Фасадата на един апартамент е около 40 кв.м и 10-тина от общите части на сградата, цената на квадрат за 8 см топлоизолационен слой и 45 лева в завършен вид общо около 2 300 лева. Отделно трябва да се топлоизолират и първата и последна стоманобетонна плоча на сградата. За блокче със застроена площ към 600 кв.м по 2 прави към 1 200 кв.м по 30 лева – сумата е набъбва 36 000 лева разделено на 48 семейства по 750 лева на домакинство.Ремонтът на покрива 600 кв.м по приблизително 35-40 лева за квадрат 24 000 лева или по 500 на апартамент (средно). Дограмата на едно жилище излиза към 2 000 лева и поне по още 200 – 250 лева на фамилия за дограмата в стълбищната клетка.

Стигаме и до вътрешните инсталации – подмяна на вертикалните щрангове за водопровод по 300 лева на вертикал, най-често те са два броя – кухнята и един в банята. По толкова и за канализацията. За вътрешните разводки поне по още 300 на жилище. ВиК го записвам в сметката 1 200 лева. Остава отоплителната инсталация – четири стай по около 200 лева за тръбите и нови радиатори всеки по поне 200 лева – общо 1 600 лева. Ами ако при конструктивното обследване се окаже, че част от връзките между панелите са за ремонт – първо трябва да се изнесат жителите някъде за около месец, да за може заварките да се подновят, второ след това трябва да направи поне освежителен ремонт на стените – тези неща няма да ги включваме в сметката – дано да не се налага. Дори и това перо да отпадне след подмяната на врати и прозорци, ще се наложи да се „обърнат” стените с гипсова шпакловка, за да се скрие монтажната пяна и да се пребоядиса апартамента – най-малко още 700 лева.

Сумирам числата до тук 8 150 лева. Аууу – множко! Банките ни предлагат кредит енергийна ефективност с 20 % безвъзмездна помощ. Европа ми помага с 1630,0 лева. Кредитните програми са за около 10 годишен период с лихва между 10 и 13%. В кредитния калкулатор на банката след справка разбирам, че за 10 години ще изпращам по около 125 лева на месец.

Искам да сравня колко ще пестя от сметки за ток и парно – средно се говори за 40% по-ниски сметки. Сега месечната консумация на ток е около 30 лева средно годишно - 360 лева, за парно – 78о лв - за година или 65 лв. на месец (без топла вода). Общо около 95 лв на месец. Да речем – 100. Да де, ама кредитът е 125 лева месечно.

Спомняте ли си – говорихме си за една лепкава кал, в която сме затънали. При минимална заплата от 270 лева и при толкова висока безработица включително и младежка. Цялото желание за енергийна ефективност вече ми прилича на едно леко изнудване от страна на правителството. Господа управляващи, ако гражданите имаха нормална възможност да работят и получаваха прилично заплащане за труда си, ако в семействата имаше повече от един работещ, а често и всички са безработни и най-редовния доход са страхотните пенсии от по 150 лева – хората нямаше да чакат да им дадете кредити и да ги задължите да са енергийно ефективни.

Сега вече толкова далечно ми звучи Европа и директива 20-20-20. Да природата трябва да се пази, да се съхрани, но обществото в България е обезличено и обезверено – едва покрива разходите си за мизерен, примитивен живот. Пролетната еуфория е свързана с радостта, че вече няма да има инфарктни сметки за отопление, често се чуват реплики – „и тази зима я прескочихме – дано за следващата нещата да се оправят”. Все пак остава въпросът – защо да тегля кредит, който 20 години да изплащам и тъкмо ще го изплатя и отново ще се наложи да тегля втори за ремонт на сградата, защо да се пренасям за около година на свободен наем?

Механизмът за финансова помощ под формата на кредит не е особено подходящ за икономическата обстановка в България. Правителството не се ангажира реално с нищо, спрямо неговите избиратели. Ангажиментът е към банковата система – държавата осигурява едни пари на частните банки, те на свой ред ги дават на гражданите и събират тлъсти лихви. Ама те тези парички пак са на онзи беден и скъсан гражданин. Сега разбирам кой как мисли в зелено. За едни зеленото е честа природа, за други зелено - е една популярна парична единица. И това всичко с благословията на правителството на България, която толкова милее за хората, че им раздава по 300 лева на площада – под странни извинения - надявайки се умело да прикрие управленското си безсилие и некадърност.

Прочетено през друга призма – граждани честито - имаме закон, който ни задължава да теглим кредит от точно определени банки и да ги даваме на точно определени фирми. Имаме правото да си плащаме редовно и навреме погасителните вноски. Страхотна свобода ни дават, страхотна демокрация и толкова либерално!

Да мислиш в зелено и то със скорост 250 милиона лева за две години в ръцете на определена група хора, упражняваща власт и монопол. Нямам думи!