Фели Таджер
Уилям Сароян има един великолепен разказ, озаглавен „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо нещо като нищо на света”. Разказът има малко общо със заглавието. То просто е една чудесна метафора, която много ми напомня за съдбата на нашия президент – нещо като нож за правителството и управляващото мнозинство, ама не съвсем, нещо като цвете за една икономическа групировка и нейната партия, ама по-инак, изобщо нещо като абсолютно политическо нищо на света, но не съвсем.
Ако на някого такъв поглед върху президента му изглежда несправедлив, ще се опитам да се мотивирам. Президентът ни започна първо със неспирна серия от протоколни издънки (спомняте ли си как посрещна словашкия президент?). Продължи като се обяви за противник на кабинета (той бил на страната на както се разбра платените протестиращи), а преди дни заби и гвоздея – той бил президент на ГЕРБ и вероятно това е причината да застане срещу националните ни интереси, провеждайки тайна среща във Виена с EVN, което дължи милиони на НЕК. Ако го допълним и с анти ДПС позицията при формирането на ЦИК, добиваме пълна представа за опасното нищо, което е заело мястото на български президент.
Би трябвало вече политическите сили да се замислят дали не е време да се постави въпроса за съвместно действие към импичмънт но президента. Причини много:
Бих могъл да изброя и още поне толкова причини за обосноваността на подобно искане, но това едва ли би имало смисъл дори и само едно от изброените досега се окаже истина. Ще добавя само още едно, защото е доста показателно. На 19 януари миналата година имаше опит за убийство на председателя на ДПС Ахмед Доган по време на конференция на партията. Въпреки, че г-н Доган беше особено строго охраняван от НСО, служба пряко подчинена на президента. Нападателят бе обезопасен от делегатите в залата. Елитът от НСО накрая само сколаса да изведе Енимехмедов. При такава очевидно негодна охрана, калпава предварителна подготовка, лоша обмислена стратегия, нерешена задача на ръководителите на НСО, какво направи президента в повереното му ведомство – нищо, абсолютно нищо. Въпреки очевадната ужасяващата предварителна подготовка на ръководството на НСО за събитието, негодната тактика на охрана, безумната разстановка, негодната предварителна стратегия, липсата на координация и още и още… Президентът дори не освободи директора на НСО (не го даже и порица), въпреки, че това бе публичен опит за убийство на политически лидер на едно от големите партии в България, какъвто страната ни не помни. В други държави за по-малко разформироват подобни служби. И ги изграждат наново. Още едно доказателство, че г-н Плевнелиев дори няма и качества на управленец на поверените му служби.
Всичко това би било абсолютно достатъчно не само за импичмънт, но и за последващи действия от страна на други независими власти. Съвсем наясно съм, че в този парламент, при тази конфигурация на политическите сили достигането до импичмънт е невъзможно. Защото ГЕРБ не би си извадил от политическата игра своя таен играч. А ГЕРБ има общо 97 депутати от общо 240, докато за постигане на импичмънт са необходими минимум 161 гласа, при това в няколко поредни гласувания. Излиза, че предложението ми е нефункционално. Да, точно така е! Тогава защо го предлагам?
Защото може и да не е функционално, но неизбежно ще окаже сериозен натиск върху президента поне да не се опитва непрекъснато да нахвърля дадените му от конституцията правомощия, да спазва своите конституционни ангажименти и да бъде особено внимателен в тълкуването на законите. И друго – ще му се наложи да подмени немалка част от екипа си, които очевидно не са на висотата на позициите, които са заели. Иначе казано – да подмени не особено кадърните си юристи, икономисти, дипломати с други, достатъчно квалифицирани за тези постове. Така те, по силата на служебните си задължения, ще предпазят президента например от този резил: Веднага след срещата с Елизабет ІІ да застане до портата на двореца и облегнат на дувара, да разправя като някоя махленска клюкарка какво точно казала кралицата, пък как го била казала, пък как той я бил поканил… Все неща, които един уважаващ себе си и народа си държавен глава не би направил никога, за нищо на света, на никаква цена. Още повече, че и протокола не го позволява. Но кой да научи г-н Плевнелиев, че има традиционен международен протокол, като той го е учил от най-новото му нашенско издание лично от Бойко Борисов? Кой да научи г-н Плевнелиев, че следва да уважава и народа си и да не допуска подобни издънки, защото те се лепят на всички ни.
Всъщност, това неадекватно към ситуацията поведение у г-н Плевнелиев ми направи впечатление още при неговия избор. Няма да забравя как току-що избрания за президент подскачаше, за да се хвърли в прегръдките на г-н Цветан Цветанов и то така, че остана да виси захванат за раменете му. Постъпка, адекватна за току що проходило момченце. Но не и за президент. Ами подтичващата му походка на официалните срещи, ами географските му бъркания (Чехословакия, Полша, Словения, Словакия), ами Скалистите планини и Пирин, но това са по-скоро смешните страни, които просто ни излагат не само него, а всички нас.
Много по-опасни са зависимостите му, икономическите му деяния и вътрешнополитическите му машинации, които тровят и без това не особено здравословната политическа атмосфера в страната. Изрично не съветвам президента да преоцени действията си. Той е такъв, какъвто е и е очевидно не подлежащ на политическо и дипломатическо обучение. За това предлагам възможно по-широко политическо противодействия и използване на парламентарните механизми за възпиране в рамките на възможното на абсурдното президентстване на г-н Плевнелиев.
Но се съмнявам, че и това би могло да е достатъчно, за да възпре прекомерните амбиции за аматьора-политик. Да промени неговите политически представи и поведение. За това може би ще е необходимо и активиране на гражданския натиск, поне в такъв размер, какъвто съществува сега срещу кабинета. Видно е, че той дава ефект. Т.е. – така и така като има протести, наред с исканията към кабинета да са и искания пред президента. За да не ставаме за смях пред света. Както станахме с онова прословуто и скодоумно яйце, просташко уголемения сурогат на фините и изящни яйца на Фаберже, същото което подарихме на папата и което обиколи медиите на цял свят като най-абсурдния дар от държавен глава към земния наследник на свети Петър. А само какви иконописни школи сме имали. Ама нямаше кой да каже на г-н Плевнелиев, че въпросните яйца са елементи от светската култура, а не от религиозната. Въобще президент, нещо като нож, ама не съвсем, нещо като цвете, ама по-инак, нещо като абсурдно нищо на света, ама не съвсем така.
Ех, г-н Плевнелиев, що не останахте един не особено известен предприемач, сега със сигурност щяхте да се радвате на средиземноморското слънце във вилата си, а не да четете такива тежки истини за себе си.
< Предишна |
---|